Обезщетение при трудова злополука: как се изчислява
Обезщетението при трудова злополука се изчислява отделно за всеки от трите източника. НОИ плаща 90 % от среднодневното брутно възнаграждение, застрахователят плаща според вида на увреждането, а работодателят по чл. 200 от Кодекса на труда (КТ) отговаря и без вина и дължи разликата до пълния размер на вредите.
Кога злополуката е трудова?
По чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето по време и във връзка или по повод на работата, довело до временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Тоест увреждането трябва да е внезапно и да има поне една от тези три последици.
Трудова е и злополуката по обичайния път от дома до работното място и обратно (чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО). Алинеята изброява и други случаи, които тук не разглеждаме. Ако по пътя е станало пътнотранспортно произшествие, вижте и как се попълва двустранен протокол при ПТП.
Пострадалият, прекият ръководител или свидетелите са длъжни да уведомят ръководството за злополуката без отлагане. Работодателят е длъжен да я декларира пред териториалното поделение (ТП) на НОИ в срок от 5 работни дни (чл. 57, ал. 1 КСО). Ако не го направи, пострадалият или наследниците му могат да я декларират в срок една година от злополуката. Сроковете до решението на НОИ са събрани в таблицата:
| Действие | Срок | Основание |
|---|---|---|
| Декларация от работодателя | 5 работни дни | чл. 57, ал. 1 КСО |
| Декларация от пострадалия или наследниците | 1 година от злополуката | чл. 57, ал. 2 КСО |
| Разпореждане на ТП на НОИ | 14 дни от декларирането | чл. 60, ал. 1 КСО |
| Жалба пред ръководителя на ТП на НОИ | 14 дни от получаването | чл. 117 КСО |
| Жалба пред административния съд | 14 дни от получаването | чл. 118, ал. 1 КСО |
Разпореждането дали злополуката се приема за трудова може да се обжалва от работодателя, пострадалия или наследниците. Обръщам внимание, че сроковете за жалба тръгват от получаването на акта, затова пазете документа, от който се вижда датата.
Кой изплаща обезщетение при трудова злополука?
Трудовата злополука е тема едновременно на трудовото право и на социалното осигуряване. Затова плащанията идват от три места, всяко със собствено основание и собствена процедура.
| Източник | Основание | Какво покрива |
|---|---|---|
| НОИ | чл. 41, ал. 1 КСО | 90 % от възнаграждението при неработоспособност |
| Застраховател | Наредба по ПМС 24/2006 | смърт, трайно намалена и временна неработоспособност |
| Работодател | чл. 200 КТ | разликата до пълния размер на вредите |
Работодателят дължи само разликата. От вредата се изважда полученото от общественото осигуряване, а получените по застраховката суми също намаляват дължимото (чл. 200, ал. 3 и 4 КТ). При неимуществените вреди има изключение, за което ще стане дума по-долу.
Какво плащат НОИ и застрахователят?
Обезщетение от НОИ
Дневното обезщетение при трудова злополука е 90 % от среднодневното брутно трудово възнаграждение за 18 календарни месеца преди месеца на неработоспособността (чл. 41, ал. 1 КСО). При общо заболяване процентът е 80 %.
При трудова злополука НОИ плаща 90 % от среднодневното брутно възнаграждение, а при общо заболяване – 80 %.
Обезщетението се изплаща от първия ден до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност (чл. 42, ал. 1 КСО). При трудова злополука правото на обезщетение не зависи от продължителността на осигурителния стаж (чл. 40, ал. 2 КСО).
Пенсията за инвалидност поради трудова злополука е отделно плащане от НОИ и може да се получава едновременно с пенсията за осигурителен стаж и възраст. Правата Ви пред работодателя по време на болничен са описани в статията кога Ви е необходим болничен лист.
Застраховка „Трудова злополука“
Застраховката не е задължителна за всеки работодател. Според чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ тя е задължителна в предприятията от икономически дейности с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Разходите са за сметка на работодателя (чл. 3, ал. 1), а застрахователната сума не може да е по-малка от 7-кратния размер на годишната брутна заплата на работника (чл. 8, ал. 2).
Застраховката покрива смърт, трайно намалена работоспособност и временна неработоспособност вследствие на трудова злополука (чл. 7, ал. 1). При временна неработоспособност застрахователят плаща процент от месечната брутна заплата за всеки започнат месец, а именно:
- 3 % при неработоспособност над 10 до 30 дни;
- 5 % над 30 до 60 дни;
- 7 % над 60 до 120 дни;
- 10 % над 121 дни.
Застрахователят плаща в 15-дневен срок, след като получи всички документи, посочени в застрахователния договор (чл. 12). Правата по застраховката се погасяват с 5-годишна давност от датата на застрахователното събитие (чл. 13). Този срок важи само срещу застрахователя, не срещу работодателя. Ако застрахователят откаже плащане, вижте как протича дело срещу застраховател, който отказва да плати.
Как се изчислява обезщетението при трудова злополука от работодателя?
Работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова злополука, довела до временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 % или смърт, без значение дали някой е виновен (чл. 200, ал. 1 КТ). Отговаря и за злополука от непреодолима сила при или по повод на работата, при работа без нареждане в негов интерес и по време на почивка в предприятието (чл. 200, ал. 2 КТ).
Правилото за изчисляването е в чл. 200, ал. 3 КТ: работодателят дължи разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза – и обезщетението и/или пенсията от общественото осигуряване. Обобщено казано, от вредата се изважда вече полученото и се търси остатъкът.
Имуществени вреди
Имуществените вреди са претърпените загуби и пропуснатите ползи. Загуби са например разходите за лечение, лекарства и транспорт. Пропуснатата полза е разликата между заплатата, която бихте получили, и обезщетението от НОИ.
Пример: брутната Ви заплата е 1 500 € месечно и е била същата през последните 18 месеца, а неработоспособността продължава 2 месеца. НОИ плаща 90 %, тоест 1 350 € за месец, така че пропуснатата полза е 150 € месечно или 300 € за двата месеца. Ако разходите за лечение, лекарства и транспорт са 400 €, имуществените вреди стават 700 €. Ако по застраховката сте получили 150 €, работодателят дължи остатъка от 550 € (чл. 200, ал. 3 и 4 КТ). Изчислението показва само принципа, а неимуществените вреди се търсят отделно.
Неимуществени вреди
Неимуществените вреди са болките и страданията. Те не се изчисляват по формула: според чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) размерът им се определя от съда по справедливост. Затова конкретна сума не може да се обещае предварително.
Важно е да знаете как стои въпросът с приспадането. С Тълкувателно решение № 1/2023 г. на Общото събрание на гражданската колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) от 5 март 2026 г. е прието, че при обезщетение за неимуществени вреди по чл. 200 КТ съдът не приспада полученото обезщетение и/или пенсия от общественото осигуряване. Решението засяга плащанията от НОИ. За застрахователното обезщетение важи чл. 200, ал. 4 КТ.
Съпричиняване и груба небрежност
Работодателят не отговаря, ако пострадалият е причинил увреждането умишлено (чл. 201, ал. 1 КТ). Отговорността му може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за злополуката с груба небрежност или при работа от разстояние не е спазил правилата за безопасност (чл. 201, ал. 2 КТ).
Често ме питат дали вината на работника лишава от обезщетение. По начало не, защото работодателят отговаря и без вина, а законът говори за груба небрежност, не за всяка непредпазливост. Помнете обаче, че текстът казва „може да се намали“, тоест намаляването не настъпва автоматично.
Как се предявява иск за обезщетение при трудова злополука?
Разликата по чл. 200 КТ се търси от работодателя с искова молба пред съда. Подгответе доказателствата предварително:
- Вземете разпореждането на ТП на НОИ, с което злополуката е приета за трудова.
- Съберете болничните листове, епикризите и решението на ТЕЛК, ако има такова.
- Пазете документите за разходите за лечение, лекарства и транспорт.
- Поискайте от работодателя документ за възнаграждението Ви преди злополуката.
- Запишете имената на свидетелите и какво са видели.
Законът не посочва изрично давността за иска по чл. 200 КТ. Има два текста, които могат да се приложат: общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД и 3-годишният срок за останалите трудови спорове по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ. Докато въпросът не е изяснен за конкретния случай, съветвам Ви да действате в по-краткия срок.
Законът не посочва изрично давността за иска по чл. 200 КТ, затова действайте в по-краткия от двата възможни срока.
При забава на плащането се дължи законна лихва, а размерът ѝ се определя от Министерския съвет (чл. 86, ал. 1 и 2 ЗЗД). От коя дата започва да тече лихвата по чл. 200 КТ, се преценява по документите на конкретния случай.
Възможна е и спогодба с работодателя или застрахователя. Преди да подпишете, проверете какво точно погасява тя и дали разграничава плащанията по КСО от обезщетението по чл. 200 КТ.
Какво получават близките при смърт от трудова злополука?
Работодателят отговаря по чл. 200, ал. 1 КТ и когато злополуката е довела до смърт. Ако той не е декларирал злополуката, наследниците могат да го направят в срок една година от злополуката (чл. 57, ал. 2 КСО) и да обжалват разпореждането на НОИ (чл. 117 КСО). Застраховката също покрива смърт (чл. 7, ал. 1 от наредбата), когато има такава застраховка.
Получаването на обезщетение от наследниците на починалия при трудова злополука не се смята за приемане на наследство (чл. 200, ал. 5 КТ). Практическият ефект е, че близките могат да потърсят обезщетение, без това да означава, че са приели наследството.
Кога е нужен адвокат
Ако НОИ е приел злополуката за трудова, а плащанията са дошли в срок и в пълен размер, адвокат обикновено не е нужен. Правна помощ има смисъл, когато злополуката не е приета за трудова, когато плащането се бави, когато размерът на неимуществените вреди е спорен или когато се твърди съпричиняване. Първо се преглеждат разпореждането на НОИ и медицинските документи. Онлайн консултацията е платена и цената ѝ се приспада от хонорара, ако възложите случая на кантората. За самото дело вижте дела за обезщетение при трудова злополука.
Често задавани въпроси
Колко е болничният при трудова злополука?
Обезщетението от НОИ е 90 % от среднодневното брутно трудово възнаграждение за 18 календарни месеца преди месеца на неработоспособността, а при общо заболяване е 80 % (чл. 41, ал. 1 КСО). Изплаща се от първия ден до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност (чл. 42, ал. 1 КСО).
Дължи ли работодателят обезщетение, ако злополуката е по моя вина?
По начало да, защото работодателят отговаря имуществено и когато никой не е виновен (чл. 200, ал. 1 КТ). Той не отговаря само ако сте причинили увреждането умишлено, а при груба небрежност отговорността му може да се намали (чл. 201 КТ).
Каква е давността за иск за обезщетение при трудова злополука?
В чл. 200 КТ няма изрична давност. Могат да се приложат два текста: общата давност от 5 години (чл. 110 ЗЗД) и срокът от 3 години за останалите трудови спорове (чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ). Безопасният подход е да действате в по-краткия срок.
Злополука по пътя за работа трудова злополука ли е?
Да, когато е станала по обичайния път от дома до работното място или обратно (чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО). Работодателят трябва да я декларира пред ТП на НОИ в срок от 5 работни дни, а ако не го направи, можете да я декларирате сами в срок една година.
Приспада ли се застрахователното обезщетение от обезщетението от работодателя?
Да, дължимото по чл. 200, ал. 3 КТ се намалява със сумите, получени по застраховката (чл. 200, ал. 4 КТ). Тълкувателно решение № 1/2023 г. на ОСГК на ВКС засяга плащанията от общественото осигуряване при неимуществените вреди, не застраховката.
Източници
- Кодекс на труда (чл. 200, 201, 358) – https://lex.bg/laws/ldoc/1594373121
- Кодекс за социално осигуряване (чл. 40–42, 55–60, 117, 118) – https://lex.bg/laws/ldoc/1597824512
- Закон за задълженията и договорите (чл. 52, 86, 110) – https://lex.bg/laws/ldoc/2121934337
- Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ – https://lex.bg/laws/ldoc/2135516478
- НОИ, Трудова злополука – https://nssi.bg/fizicheski-lica/trudova-zlopoluka-i-profesionalnata-bolest/trudova-zlopoluka/
- ВКС, Тълкувателно решение № 1/2023 г. на ОСГК – https://www.vks.bg/novini/tr1-2023-osgk-05.03.html