Дела за прекратяване на осиновяване

ЗАЩО ДА ПОЛЗВАТЕ УСЛУГИТЕ НА АДВОКАТ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ОСИНОВЯВАНЕ?

В този вид дела всяка страна следва да докаже определени факти и обстоятелства, за да бъде признат искът от съда.

Такъв например би бил характерът на дълбокото разстройство на отношенията между осиновител и осиновен, а също така и наличието на "тежко провинение" по смисъла на закона – независимо дали е извършено от осиновител или осиновен.

Опитът ни ни е срещал с клиенти, чието искане от съда не е било уважено на първа инстанция поради липсата на достатъчно доказателства.

Нашата кантора „Адвокатска кантора Радослав Шулев" разполага с високо оценени професионалисти с дългогодишен опит в областта на семейното право, които ще Ви съдействат от началото до края на процедурата по прекратяване на осиновяване. При нас ще получите компетентна правна помощ и индивидуален подход към Вашия казус.

Изключително важно е да се обърнете към добър адвокат, който с нарочни изявления ще следи за Вашия интерес във всяка една стъпка от процеса, за да гарантира, че той ще бъде съблюдан както от съда, така и от насрещната страна!

КОГА МОГА ДА ПРЕКРАТЯ ОСИНОВЯВАНЕ?

Законът е предопределил няколко случаи, при които осиновяването може да бъде прекратено. Възможност да извършат прекратяването е дадена както на осиновения, така и на родителите – осиновители, а също, в определени хипотези – и на биологичните родители на осиновения.

1. Когато бъде установена грешка в процедурата по осиновяване

Всеки родител може да поиска от окръжния съд "унищожаване на осиновяването", когато не са спазени изискванията при процедурата по осиновяване. Това означава, че прекратяването на осиновяването ще има действие за в бъдеще, т.е. роднинските връзки между осиновителят и осиновеният се прекратяват занапред.

Някои от основните хипотези за прекратяване на осиновяване са следните:

• Детето вече е имало навършени 18 години, когато осиновителят е подал молба за осиновяване
• Осиновителят е недееспособен – не е навършил 18 години или е бил поставен под запрещение (процедура при която на едно лице се отнема възможността да извършва определени действия с правни последици)
• Осиновителят и осиновеният имат по-малко от 15 години разлика във възрастта
• Осиновителят и осиновеният са роднини по права линия (прадядо/прабаба, дядо/баба, баща/майка, син/дъщеря, внук/внучка, правнук/правнучка и т.н.

Единственото изключение е, че осиновители могат да бъдат дядо / баба на дете чиито родители са починали или то е родено извънбрачно.

• Детето е осиновено от две лица, които нямат сключен брак

В тези случаи прекратяване на осиновяването могат да поискат осиновителят, осиновеният и всеки от биологичните родители на осиновения.

Друга често срещана хипотеза е когато осиновяването е извършено без съгласие на осиновителя или пък без съгласието на осиновения (ако е навършил 14 години) и неговите биологични родители. В този случай унищожаване на осиновяването поради липса на съгласие може да предяви само човекът, който не е дал съгласието си. Осиновителят / биологичният родител на детето има срок от 1 година, за да заведе дело за унищожаването на осиновяването, който тече от датата, на която е узнал за осиновяването. Ако осиновяването е извършено без съгласие на осиновения, срокът от 1 година започва да тече откакто осиновеният навърши пълнолетие (стане на 18 г.) или откакто разбере (узнае) за осиновяването, ако това се е случило след като навърши 18г.

2. Прекратяване на осиновяването поради дълбоко разстройство на отношенията

КАК СЕ ИЗВЪРШВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ОСИНОВЯВАНЕ ПОРАДИ ДЪЛБОКО ВЛОШИЛИ СЕ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ОСИНОВИТЕЛ И ОСИНОВЕН?

Законът изброява няколко хипотези в които осиновяването може да бъде прекратено поради дълбоко разстройство на отношенията. "Тежко провинение" по смисъла на закона е проява на крайно укоримо поведение – например домашно насилие, физическо, психическо, емоционално, финансово насилие, поставяне в зависимост и малтретиране. Законът защитава както осиновителят, така и осиновеният и счита, че подобни действия водят до непоправимо разрушаване на емоционалната връзка между осиновен и осиновител. Като други разстройващи обстоятелства можем да посочим безброй ситуации от практиката, които водят до разпадане на отношенията между осиновител и осиновен – неполагане на грижи, развод между осиновителите, болест, отчуждаване и др. В такива случаи както осиновеният, така и осиновителят могат да поискат прекратяване на осиновяването. В някои специфични ситуации има и други лица, които могат да поискат прекратяване на осиновяването поради дълбоко разстройство на отношенията – прокурорът (ако прекратяването е в защита на обществения интерес) и дирекция "Социално подпомагане" (ако прекратяването е в интерес на детето). Ключов момент в целия процес е определянето на степента на отчуждаване и вина в рамките на отношенията между осиновен и осиновител във всяка житейска ситуация. Консултацията с добър адвокат по семейно право ще Ви помогне да разберете дали във Вашия случай бихте имали достатъчно причини, за да поискате прекратяване на осиновяването.

3. Прекратяване на осиновяване по взаимно съгласие

КАК МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕКРАТЕНО ОСИНОВЯВАНЕ ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ?

Както осиновеният, така и осиновителят могат да поискат прекратяване на осиновяването по взаимно съгласие (т.е. След предварителна уговорка между тях, че това е най-разумното решение на техния конфликт)

Законът изисква те да са дееспособни – тоест да са над 18 г, да не страдат от определени психически заболявания и да не са поставени под запрещение – това е така, защото поставянето под запрещение ограничава възможността ни сами да контролираме действията си.

4. При смърт на осиновения или осиновителя.

КАК СЕ ПРЕКРАТЯВА ОСИНОВЯВАНЕ ПРИ СМЪРТ НА ОСИНОВИТЕЛЯ /ОСИНОВЕНИЯ?

Законът разграничава два вида осиновяване – пълно и непълно, чието разграничение. В тази категория хипотези, процедурата за прекратяване на осиновяването варира именно според конкретния вид осиновяване.

Пълно осиновяване е налице:

• когато осиновяваното дете няма известни родители;
• когато родителите на детето са дали предварително съгласие за пълното му осиновяване;
• когато детето е настанено в специализирана институция и родителят му в срок от 6 месеца от датата на настаняване на детето, без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейна среда на при близки или роднини – съгласно Закона за закрила на детето;
• когато детето е настанено за отглеждане в приемно семейство и е вписано в регистъра за пълно осиновяване.

Важно е да отбележим, че по закон съдът е длъжен да се съобразява основно с интересите на детето и следва да постановява такива мерки, които биха го подпомогнали да израстне нормално и в грижовна среда!