Наредба за минималните адвокатски възнаграждения: важи ли още?
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения (Наредба № 1 от 2004 г.) вече се нарича „за възнаграждения за адвокатска работа“, а чл. 1 от нея предвижда хонорарът да се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор. Когато договор няма, до приемането на нова наредба тя се прилага по аналогия (§ 21, ал. 2 от ЗИД на Закона за адвокатурата от 2026 г.).
Важи ли още наредбата за минималните адвокатски възнаграждения?
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. е издадена от Висшия адвокатски съвет (ВАдвС). Старото ѝ заглавие говореше за минималните размери на адвокатските възнаграждения. След изменението с ДВ, бр. 14 от 2025 г. то е „за възнаграждения за адвокатска работа“.
Промяната не е само в името. Чл. 1 от наредбата гласи: „Размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента.“ Тоест цената се договаря за всеки случай между адвоката и клиента.
Наредбата урежда и случая без договор. Когато няма писмен договор, възнаграждението се определя от адвокатския съвет съобразно критериите, предвидени в нея (чл. 2, ал. 1 от наредбата). Как се прилагат тези правила днес, зависи от изменението на Закона за адвокатурата, описано по-долу.
Какво реши Съдът на ЕС и какво последва?
Решението по дело C-438/22
Решението по дело C-438/22 („Ем акаунт БГ“ ЕООД срещу ЗАД „Армеец“ АД) е обявено на 25 януари 2024 г. по запитване на Софийския районен съд. Съдът на Европейския съюз (СЕС) се произнася за правило, по което адвокатът и клиентът не могат да договорят хонорар под минималния, определен с наредба на ВАдвС.
Според СЕС такова правило ограничава конкуренцията „с оглед на целта“ по чл. 101 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС). Националният съд е длъжен да откаже да приложи уредбата с минималните размери, включително когато те отразяват реалните пазарни цени.
Какво е положението днес?
Според Министерството на правосъдието Законът за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата (ДВ, бр. 17 от 13 февруари 2026 г.) е приет, за да се преодолеят последиците от това решение. Със същия брой на „Държавен вестник“ са изменени чл. 36 и чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) и чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Правилата за прилагане на критериите при липса на договор се уреждат в нова наредба, която министърът на правосъдието издава съвместно с ВАдвС (чл. 36, ал. 4 ЗАдв). Тя трябва да се издаде в 6-месечен срок от влизането в сила на закона от 2026 г. (§ 21, ал. 1 от преходните и заключителните му разпоредби). Дотогава при липса на договор се използват критериите по чл. 36, ал. 3 ЗАдв и по аналогия се прилага Наредба № 1 (§ 21, ал. 2).
Към 4 ноември 2026 г. новата наредба е проект. Министерството на правосъдието и ВАдвС го публикуваха за обществена консултация до 14 септември 2026 г. под името „Наредба за определяне на възнаграждение на адвокат при липса на договор“. Според мотивите той урежда хонорара единствено когато страните не са се договорили за размера, а правилата за сложността ще се прилагат и от съда при възражение за прекомерност. Данни за обнародване в „Държавен вестник“ към същата дата няма.
Хронологията накратко:
| Кога | Какво се случва | Основание |
|---|---|---|
| 9 юли 2004 г. | Издадена е Наредба № 1 на ВАдвС | Наредба № 1 |
| 25 януари 2024 г. | СЕС обявява решението по дело C-438/22 | чл. 101 ДФЕС |
| 18 февруари 2025 г. | Ново заглавие и свободно договаряне | ДВ, бр. 14 |
| 13 февруари 2026 г. | Промени в ЗАдв и в чл. 78, ал. 5 ГПК | ДВ, бр. 17 |
| 14 септември 2026 г. | Край на консултацията по проекта | Портал за обществени консултации |
Как се определя адвокатският хонорар днес?
Размерът на хонорара се определя в договор между адвоката и клиента и трябва да е справедлив и обоснован (чл. 36, ал. 2 ЗАдв).
Законът изисква още размерът да съответства на достойнството на адвокатската професия. Възнаграждението може да се уговори като абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото. Изключение има за защитата по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес (чл. 36, ал. 2 ЗАдв).
Когато хонорар не е уговорен, по искане на съда или на адвоката адвокатският съвет на колегията, в която членува адвокатът, го определя с мотивирано решение (чл. 36, ал. 3 ЗАдв). Той взема предвид:
- фактическата и правна сложност на случая;
- засегнатия интерес;
- условията и спешността на работата;
- квалификацията и опита на адвоката.
За процесуалното представителство възнагражденията се дължат за всяка инстанция, включително при връщане на делото за ново разглеждане (чл. 2, ал. 4 от наредбата). Ето защо уточнете в договора кои инстанции и етапи включва хонорарът.
Съветвам Ви да уговорите хонорара писмено. Без договор размерът се определя от адвокатския съвет, а не от Вас и адвоката. За неплатен хонорар адвокатът може да поиска заповед за изпълнение независимо от размера (чл. 37 ЗАдв).
Какви размери посочва Наредба № 1?
В текста на наредбата сумите са в левове. Евровите стойности по-долу са превалутирани по курс 1,95583 и не са част от официалния текст. Тези суми не определят цената по договор, защото според чл. 1 тя се договаря свободно. Значение имат главно когато договор няма и наредбата се прилага по аналогия.
| Вид помощ | Размер по наредбата | Член |
|---|---|---|
| Устен съвет или консултация | 100 лв. (51,13 €) | чл. 6, ал. 1, т. 1 |
| Писмена консултация | 200 лв. (102,26 €) | чл. 6, ал. 1, т. 2 |
| Развод по взаимно съгласие | 800 лв. (409,03 €) | чл. 7, ал. 1, т. 2 |
| Развод по исков ред | 1 200 лв. (613,55 €) | чл. 7, ал. 1, т. 2 |
| Отмяна на уволнение | минималната заплата (620,20 € за 2026 г.) | чл. 7, ал. 1, т. 1 |
| Иск до 1 000 лв. (511,29 €) | 400 лв. (204,52 €) | чл. 7, ал. 2, т. 1 |
| Иск над 1 000 лв. (511,29 €) | 400 лв. (204,52 €) + 10 % за горницата | чл. 7, ал. 2 |
| Образуване на изпълнително дело | 200 лв. (102,26 €) | чл. 10, т. 1 |
При по-голям интерес наредбата преминава към следващи степени: 1 300 лв. (664,68 €) плюс 9 % и 2 650 лв. (1 354,92 €) плюс 8 % за горницата (чл. 7, ал. 2).
Делата за развод са описани в раздела семейно право, а оспорването на наказание и уволнение – в статията за дисциплинарното уволнение. Образуването на изпълнително дело засяга и длъжника, защото хонорарът на взискателя влиза в разноските, както е обяснено в статията за съдебния изпълнител.
Кой плаща адвоката на другата страна?
Правилото е в чл. 78, ал. 1 ГПК. Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се плащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част (чл. 78, ал. 3 ГПК).
Пример: ако Вие сте ищец, платили сте на адвоката си 900 € и искът Ви бъде уважен наполовина, ответникът дължи съразмерната част от този хонорар, тоест 450 €, освен ако съдът намали размера по мотивирано възражение за прекомерност.
Платеният хонорар не се присъжда автоматично в пълен размер. Ако заплатеното от страната възнаграждение е прекомерно спрямо действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение на насрещната страна да присъди по-нисък размер (чл. 78, ал. 5 ГПК). При преценката съдът прилага критериите по чл. 36, ал. 3 ЗАдв и правилата от наредбата по чл. 36, ал. 4 ЗАдв.
Обръщам внимание и на последното изречение на чл. 78, ал. 5 ГПК, добавено през 2026 г. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокат от възнаграждението, което насрещната страна е заплатила на своя адвокат. Как се стига до присъждане на разноски в конкретен спор, личи и от статията за делото срещу застраховател.
Безплатно правно съдействие по чл. 38 ЗАдв
Адвокатът може да оказва безплатно правно съдействие и защита на лица с право на издръжка, на материално затруднени лица, на роднини, близки или друг юрист (чл. 38, ал. 1, т. 1–3 ЗАдв).
Ако в производството насрещната страна носи отговорност за разноски, адвокатът има право на възнаграждение (чл. 38, ал. 2 ЗАдв). Съдът го определя по чл. 36, ал. 3 и 4 ЗАдв, а наредбата казва същото в чл. 2, ал. 2.
Как се формира хонорарът в кантората?
Първата стъпка е онлайн консултация за 100–410 €. Тя е платена, а цената ѝ се приспада от хонорара, ако след това възложите делото на кантората.
След консултацията се преценява какво предстои: сложността на случая, засегнатият интерес и етапите на делото. Хонорарът за конкретното дело се уговаря в писмен договор, както предвижда чл. 1 от наредбата. Договорът описва работата по делото, а резултат не се обещава.
Кога е нужен адвокат
Адвокат не Ви е нужен, за да прочетете наредбата или да разберете как се определя хонорарът. Съветвам Ви да потърсите правна помощ, когато трябва да договорите хонорар за конкретно дело, когато насрещната страна иска от Вас разноски за адвокат или когато смятате, че присъденият ѝ хонорар е прекомерен. Адвокатът преглежда договора и исканията за разноски и подготвя мотивираното възражение. Онлайн консултацията е платена и цената ѝ се приспада от хонорара, ако възложите случая на кантората.
Често задавани въпроси
Важи ли още наредбата за минималните адвокатски възнаграждения?
Наредба № 1 от 2004 г. има ново заглавие „за възнаграждения за адвокатска работа“, а чл. 1 предвижда свободно договаряне въз основа на писмен договор. При липса на договор законът предвижда, че до новата наредба се използват критериите по чл. 36, ал. 3 ЗАдв и по аналогия се прилага Наредба № 1.
Може ли адвокатът да договори хонорар под размерите в наредбата?
Чл. 1 от наредбата оставя размера на свободното договаряне. СЕС приема, че забраната да се договаря под минимален размер, определен с наредба на ВАдвС, ограничава конкуренцията (дело C-438/22). Договореният размер трябва да е справедлив, обоснован и да съответства на достойнството на професията (чл. 36, ал. 2 ЗАдв).
Кой плаща адвоката на другата страна, ако загубя делото?
Ответникът плаща на ищеца таксите, разноските и възнаграждението за един адвокат съразмерно с уважената част от иска (чл. 78, ал. 1 ГПК). Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част (чл. 78, ал. 3 ГПК). Ако платеният хонорар е прекомерен, съдът може по мотивирано възражение да присъди по-нисък размер.
Може ли съдът да намали присъдения адвокатски хонорар?
Да, по мотивирано възражение за прекомерност на насрещната страна (чл. 78, ал. 5 ГПК). Съдът прилага критериите по чл. 36, ал. 3 ЗАдв и правилата от наредбата по чл. 36, ал. 4 ЗАдв. Той не може да присъди по-нисък размер от платеното от насрещната страна на нейния адвокат.
Задължителен ли е писмен договор с адвоката?
Чл. 1 от наредбата изхожда от писмен договор с клиента. Без договор възнаграждението се определя от адвокатския съвет по критериите на наредбата (чл. 2, ал. 1), а не от Вас и адвоката. Затова уговорете хонорара писмено, преди работата да започне.
Източници
- Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа – https://www.lex.bg/laws/ldoc/2135488240
- Закон за адвокатурата – https://www.lex.bg/laws/ldoc/2135486731
- Граждански процесуален кодекс (чл. 78) – https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2135558368
- Решение на Съда на ЕС по дело C-438/22 – https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:62022CJ0438
- Проект на Наредба за определяне на възнаграждение на адвокат при липса на договор – https://www.strategy.bg/bg/public-consultations/12619
- Висш адвокатски съвет, нормативна уредба – https://www.vas.bg/bg/a/normativna-uredba