Назначаване на чужденец от трета страна: разрешение и Синя карта
За назначаване на чужденец от трета страна работодателят подава в дирекция „Миграция“ на МВР заявление за единно разрешение за пребиваване и работа по чл. 24и от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) или за Синя карта на ЕС. Агенцията по заетостта дава становище до 15 дни, а процедурата по правило не е по-дълга от 2 месеца.
Кои чужденци могат да работят без разрешение?

На гражданите на трети държави достъп до пазара на труда се разрешава само за длъжности, за които не се изисква българско гражданство, и при изпълнени условия за квота, условия на труд и квалификация. Така го урежда чл. 7, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ).
Разрешение за достъп до пазара на труда не се изисква за (чл. 9, ал. 1 и 5 ЗТМТМ):
- граждани на трети държави с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в България и членовете на техните семейства;
- лица с убежище или международна закрила;
- членове на семействата на български граждани;
- лица с временна закрила, за срока на закрилата;
- лица по чл. 88 от Кодекса на търговското корабоплаване и по международен договор.
Отделен случай е командированият работник: той може да работи до 3 месеца през период от 12 месеца без разрешение, само с еднократна регистрация в Агенцията по заетостта (АЗ). За дългосрочното пребиваване вижте подстраницата за пребиваването на чужденци в България.
Какви видове разрешения има за наемане на чужденец?
Основните са две и двете се издават от МВР след положително писмено становище на АЗ: единното разрешение за пребиваване и работа (чл. 15, ал. 1 ЗТМТМ) и Синята карта на ЕС (чл. 17, ал. 1 ЗТМТМ). Таблицата сравнява основните процедури по срок:
| Вид | Срок | Основание |
|---|---|---|
| Единно разрешение | 3 години или срокът на договора | чл. 24и, ал. 2 ЗЧРБ |
| Синя карта на ЕС | 24 месеца – 5 години | чл. 33к, ал. 2 ЗЧРБ |
| Сезонна работа 90 дни – 9 месеца | срокът на договора | чл. 24к, ал. 2 и 3 ЗЧРБ |
| Сезонна работа до 90 дни | регистрация в АЗ | чл. 24, ал. 2 ЗТМТМ |
| Командироване до 3 месеца | регистрация в АЗ | чл. 9, ал. 3 ЗТМТМ |
Единното разрешение се издава за 3 години, а Синята карта – за срок от 24 месеца до 5 години.
Синята карта се разрешава без квотата по чл. 7, ал. 1, т. 1 ЗТМТМ, но изисква висше образование или професионален опит и заплата над определен праг. Сезонната работа от 90 дни до 9 месеца също се разрешава от МВР, без квота. При сезонна работа до 90 дни е нужна само регистрация по декларация на работодателя, а за работилите в България през последните 5 години тя е по ускорена процедура. Има и вътрешнокорпоративен трансфер, който тук не разглеждаме.
Какви условия трябва да изпълни работодателят?
Законът поставя три условия (чл. 7, ал. 1 ЗТМТМ), а именно:
- гражданите на трети държави, наети през предходните 12 месеца, да не надвишават определен дял от средносписъчната численост на персонала;
- предлаганите условия на труд и заплащане да не са по-неблагоприятни от тези за българските граждани за същата категория труд;
- работникът да има нужните знания, умения и опит.
Квотата е 20 % от средносписъчната численост, а за малките и средни предприятия по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за малките и средните предприятия – 35 %. Тя важи за единното разрешение, но не и за Синята карта.
Квотата за граждани на трети държави е 20 % от средносписъчната численост, а за малките и средни предприятия – 35 %.
Пример: при средносписъчна численост 40 души дялът от 20 % е 8 души, а от 35 % за малко или средно предприятие – 14 души.
Към заявлението се прилага обосновка с копия от обяви в местни и национални медии и в интернет, в която работодателят мотивира защо не наема български или европейски гражданин (чл. 24и, ал. 5, т. 4 ЗЧРБ). Това е така нареченият пазарен тест – терминът не е в закона, но обосновката е задължителна.
АЗ отказва достъп, ако работодателят има влязло в сила наказателно постановление за ползване труда на чужденец без право на достъп през предходните 2 години или ако през последните 3 месеца по своя инициатива е освободил от работа български граждани (чл. 11, ал. 1, т. 3 и 4 ЗТМТМ). Агенцията проверява служебно в НАП дали работодателят има задължения, а в Инспекцията по труда – дали има влезли в сила наказателни постановления (чл. 3, ал. 1 и 2 от Правилника за прилагане на ЗТМТМ).
Кои документи са нужни за единно разрешение?
Заявлението се подава в дирекция „Миграция“ от работодателя или от упълномощено от него лице. Чужденецът може да го подаде лично само когато вече има продължително пребиваване, като заявлението подписва и работодателят (чл. 24и, ал. 4 ЗЧРБ). Основните документи по чл. 24и, ал. 5 ЗЧРБ са:
- Заявление, подадено от работодателя или упълномощено лице.
- Обосновка с обявите по пазарния тест.
- Срочен трудов договор, подписан от страните, който влиза в сила от датата на получаване на документа за пребиваване.
- Копие от паспорта на чужденеца.
- Свидетелство за съдимост на чужденеца.
- Документи за образование, квалификация и опит, легализирани по съответния ред, със заверен превод на български език.
- Справки-декларации за наетите чужденци и за средносписъчната численост и декларация за условията на труд.
- Медицинска застраховка за поне 3 месеца.
Ако нещо липсва, „Миграция“ уведомява заявителя по електронен път и определя 7-дневен срок за отстраняване, след което прекратява производството (чл. 24и, ал. 9 и 10 ЗЧРБ). Затова проверете комплекта преди подаването.
Какво се изисква допълнително за Синя карта на ЕС?
За Синя карта работникът трябва да има висше образование с поне 3 академични години обучение. За специалисти в информационните и комуникационните технологии е достатъчен поне 3 години професионален опит през последните 7 години, а за други длъжности – поне 5 години опит на длъжност, изискваща висше образование (чл. 17, ал. 2, т. 1 ЗТМТМ).
Договорът трябва да е за поне 6 месеца, а брутната заплата – поне 1,5 пъти по-висока от средната работна заплата в България по последните данни на НСИ за 12 месеца (чл. 17, ал. 2, т. 2 и 3 ЗТМТМ). Законът дава формула, а не сума в евро.
Как се назначава чужденец от трета страна: стъпки и срокове?
Често ме питат колко време отнема всичко. Законът определя срок за всеки етап на единното разрешение, а цялата процедура не може да е по-дълга от 2 месеца, като при фактическа и правна сложност може да се удължи с още 2 (чл. 24и, ал. 18 ЗЧРБ). Етапите са следните:
| Етап | Срок | Основание |
|---|---|---|
| „Миграция“ изпраща преписката на АЗ | 14 дни от подаването | чл. 24и, ал. 11 ЗЧРБ |
| Становище на АЗ | до 15 дни | чл. 24и, ал. 12 ЗЧРБ |
| Съобщение до работодателя | 3 дни | чл. 24и, ал. 14 ЗЧРБ |
| Заявление за виза за дългосрочно пребиваване | до 20 дни от съобщението | чл. 24и, ал. 15 ЗЧРБ |
| Явяване в „Миграция“ след влизането | 14 дни | чл. 24и, ал. 16 ЗЧРБ |
| Издаване или отказ на разрешението | до 3 дни | чл. 24и, ал. 17 ЗЧРБ |
Срокът за становището на АЗ спира при нередовни документи. Визата за дългосрочно пребиваване (в разговорната реч – виза D) е с валидност до 6 месеца и право на пребиваване до 180 дни (чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ).
Агенцията по заетостта дава становище до 15 дни, а процедурата за единно разрешение не може да е по-дълга от 2 месеца.
След влизането с виза работодателят или упълномощено от него лице трябва да се яви с чужденеца в „Миграция“ в 14-дневен срок и да представи копие от визата и медицинска застраховка. Иначе производството се прекратява.
Процедурата за Синя карта е по чл. 33к ЗЧРБ и не може да е по-дълга от 3 месеца. Работата по единно разрешение започва след издаването на документа, защото договорът влиза в сила от датата на получаването му.
Какво прави работодателят след назначаването?
След издаването на разрешението работодателят трябва:
- да впише трудовия договор в регистъра на заетостта в 3-дневен срок от сключването (чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда); за договора вижте статията за трудовия договор;
- да уведоми писмено Инспекцията по труда в 7-дневен срок от действителното започване на работа, на бланки по образец от сайта на инспекцията (чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ);
- да изиска валиден документ за пребиваване и да пази нотариално заверено копие от него за срока на наемането (чл. 10, ал. 2 ЗТМТМ);
- при предсрочно прекратяване да уведоми АЗ в 3-дневен срок (чл. 10, ал. 4 ЗТМТМ);
- при промяна и при прекратяване на трудовото правоотношение да уведоми „Миграция“ в 3-дневен срок (чл. 24и, ал. 19 ЗЧРБ).
Помнете обаче, че работникът може да работи само за работодателя, мястото, длъжността и срока, посочени в разрешението (чл. 7, ал. 2 ЗТМТМ). С прекратяването на трудовото правоотношение се прекратява и правото на пребиваване (чл. 24и, ал. 19 ЗЧРБ). Затова смяната на работодателя се планира предварително, а какво е нужно за нея, зависи от вида разрешение.
При Синя карта през първите 12 месеца работникът може да упражнява дейности само при условията, при които му е издадена, освен в случаите по чл. 33л, ал. 8 ЗЧРБ (чл. 20, ал. 1 ЗТМТМ). За смяна на работодателя чл. 33к, ал. 18 ЗЧРБ предвижда различни правила за първите 12 месеца и за периода след тях. Личният номер на чужденеца е тема на отделна статия: ЛНЧ.
Какво рискува работодателят при незаконна заетост?
Наемането на незаконно пребиваващ чужденец е забранено (чл. 13, ал. 1 ЗТМТМ). Санкциите за юридическо лице, преизчислени от левове в евро по фиксирания курс, са:
| Нарушение | Санкция | Основание |
|---|---|---|
| Чужденец работи без разрешение или регистрация | 1 022,58–10 225,84 € | чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ |
| Същото, повторно | 2 045,17–20 451,68 € | чл. 75а, ал. 4 ЗТМТМ |
| Наемане на незаконно пребиваващ | 1 533,88–15 338,76 € | чл. 77, ал. 2 ЗТМТМ |
| Същото, повторно | 3 067,75–30 677,51 € | чл. 77, ал. 3 ЗТМТМ |
При повторно нарушение санкцията се налага за всеки нает чужденец (чл. 75а и чл. 77 ЗТМТМ). Самият чужденец, който работи без разрешение, се наказва с глоба от 255,65 до 2 556,46 € (чл. 75а, ал. 1 ЗТМТМ). Когато работодателят е физическо лице, санкцията за наемане на незаконно пребиваващ е от 383,47 до 3 834,69 € (чл. 77 ЗТМТМ).
Кога е нужен адвокат
Ако документите са подредени и работодателят изпълнява условията, заявлението може да се подаде и без адвокат. Съветвам Ви да потърсите правна помощ при отказ от АЗ или МВР, при спор дали квотата не е надвишена и при смяна на работодател. Адвокатът проверява комплекта, подготвя обосновката и подава заявлението като упълномощено лице. Онлайн консултацията за 100–410 € е платена и цената ѝ се приспада от хонорара, ако възложите случая на кантората. Повече по темата има в раздела за имиграционното право.
Често задавани въпроси
Колко време отнема разрешение за работа на чужденец?
За единното разрешение процедурата не може да е по-дълга от 2 месеца, а при фактическа и правна сложност може да се удължи с още 2 (чл. 24и, ал. 18 ЗЧРБ). За Синя карта границата е 3 месеца (чл. 33к, ал. 19 ЗЧРБ). Това са горни граници, а не обещани срокове.
Каква е разликата между единно разрешение и Синя карта на ЕС?
И двете се издават от МВР след становище на АЗ. Синята карта е без квотата по чл. 7, ал. 1, т. 1 ЗТМТМ, но изисква образование или опит, договор за поне 6 месеца и заплата поне 1,5 пъти над средната. Срокът ѝ е от 24 месеца до 5 години, а на единното разрешение – 3 години.
Може ли чужденецът да започне работа, преди да получи разрешението?
Не. Договорът, който се прилага към заявлението, влиза в сила от датата на получаване на документа за пребиваване (чл. 24и, ал. 5, т. 9 ЗЧРБ). Работа без разрешение или регистрация води до санкции и за работодателя, и за чужденеца.
Каква е минималната заплата за Синя карта на ЕС през 2026 г.?
Законът не дава фиксирана сума в евро, а формула: брутната заплата трябва да е най-малко 1,5 пъти по-висока от средната работна заплата в България по последните данни на НСИ за 12 месеца (чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗТМТМ). Сумата се изчислява към момента на подаването.
Може ли нает чужденец да смени работодателя си?
Разрешението е за конкретен работодател, място, длъжност и срок (чл. 7, ал. 2 ЗТМТМ), а с прекратяването на договора се прекратява и правото на пребиваване. При Синя карта има отделни правила за първите 12 месеца и след тях.
Източници
- Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност – https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2136803084
- Правилник за прилагане на ЗТМТМ – https://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2136910623
- Закон за чужденците в Република България (чл. 15, 24и, 24к, 33к) – https://www.lex.bg/laws/ldoc/2134455296
- Кодекс на труда (чл. 62) – https://lex.bg/laws/ldoc/1594373121
- Агенция по заетостта – процедура за единно разрешение – https://www.az.government.bg/pages/uprajniavane-na-trudova-zaetost-erpr/
- Агенция по заетостта – Синя карта на ЕС – https://www.az.government.bg/pages/visokokvalificirana-zaetost-sinia-karta/