Какво следва да знаете в случай на дело за международно отвличане на дете
Родителските конфликти са едни от най-трудните ситуации, в които децата биват въвличани. Когато двама бивши съпрузи не са успели да се справят емоционално с раздялата си, често в нашата практика виждаме как те могат да си обявят война, от която най-потърпевши са именно децата. Когато тази родителска война ескалира, тя може да стигне до различни непредсказуеми ситуации. Една такава ситуация е международното отвличане на деца от страна на един от родителите.
За международното отвличане на дете говорим тогава, когато единият родител изведе и задържи детето извън страната на обичайното му пребиваване, без да има съгласието на другия родител. Тези казуси се уреждат от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г.
В Конвенцията е заложено, че в случаите на международно отвличане на дете, страната, в която то е изведено, чрез централния си орган, трябва да организира незабавното му връщане в страната на неговото обичайно пребиваване, при съблюдаване на най-добрия интерес на детето. Максималният срок за извършване на необходимите процедури по връщането на детето е шест седмици от сезирането на страната, в която то е задържано.
Често задавани въпроси по темата с отвличанията
Делата по Хагската конвенция са специфични съдебни казуси, в които се изясняват редица ключови обстоятелства относно интересите на детето, преди съдът да се произнесе.
Оказалите се в такъв тип дела страни често задават следните въпроси:
Кой може да заведе дело за международно отвличане на дете съгласно Хагската конвенция?
Претенции по Хагската конвенция могат да имат само родители, които ефективно упражняват родителските си права. Притежаването и упражняването на родителските права са две отделни обстоятелства. При тези дела, съдът взема предвид дали родителят, който иска връщане на децата, е участвал ефективно в техния живот, отглеждане и възпитание. Роднините на детето не могат да имат претенции съгласно Конвенцията.
Как се определя коя е държавата на обичайното местопребиваване на децата?
Счита се, че държавата, в която детето е живяло през последната една година, е страната на неговото обичайно пребиваване. Централният орган на страната, в която детето е задържано, събира набор от доказателства, които установяват местоживеенето му – освен документи за адресна регистрация, органът може да изиска и документи, удостоверяващи къде е учило детето, къде е личният му лекар и други.
В кои случаи може да бъде отказано връщането на дете?
Съдът може да откаже връщането на детето в следните хипотези:
- Ако се установи, че родителят, който иска връщането, не е упражнявал ефективно родителските си права.
- При наличието на сериозна опасност от физическо или психическо увреждане на детето, ако то бъде върнато.
- Ако детето вече се е приспособило в страната, в която е било задържано. Това е един от фините аспекти по отношение на функционирането на детето, които съдът взема предвид по тези дела. Акцентът пада върху емоционалното състояние на детето, дали то е изградило социални контакти в страната, в която е задържано, дали е започнало да учи в нея, каква е връзката му с двамата родителя и други. Съдът може да постанови съдебнопсихологична експертиза, за да се запознае с тези обстоятелства.
Изслушва ли съдът детето в делото за неговото връщане в страната на обичайното му местопребиваване?
Съдът изслушва детето и взема под внимание желанието му в коя държава иска да живее, когато то е достигнало степен на психична зрялост, в която може да взема решения за себе си. Степента на зрялост на детето се изследва със съдебнопсихологична експертиза. Вещите лица установяват и от къде идва желанието на детето да остане в дадена страна. Възможно е един от родителите да настройва детето срещу другия родител и то да развие синдром на родителското отчуждение, а в резултат мнението му да отразява това на родителя. Затова становището на съдебнопсихологичната експертиза изиграва ключова роля.
Връщането в страната, от която детето е било изведено, може да бъде отказано и ако то не желае да се върне и в съдебнопсихологичната експертиза се установи, че има нужната зрялост, за да взема такива решения.
Съдът взема ли под внимание родителския капацитет на родителите, когато решава въпросът за връщане на детето?
Делата за международно отвличане на деца се различават значително от делата за предоставяне на родителски права. Съдът разглежда фактическите обстоятелства около незаконното задържане на детето извън страната му на местоживеене, а не прави оценка на родителския капацитет на даден родител. По тези дела няма значение кой от двамата родители има по-големи икономически възможности или какъв е родителският им капацитет.
Адвокат Радослав Шулев съветва родителите, които са страна по дело за международно отвличане на дете, да се обръщат своевременно към опитен професионалист в сферата на международното частно право и семейното право. Адвокат с опит може да ги насочи към най-подходящите правни действия, с които да бъдат защитени по най -добрия начин интересите на детето.
Ако сте страна по дело за международно отвличане на дете и имате нужда от консултиране, насочване или правно представителство, можете да се свържете с нас.