Споделено родителство: какво допуска законът в България

Какво е споделено родителство и как го нарича законът?

Изразът „споделено родителство“ не се среща в текста на Семейния кодекс. Законът говори за „съвместно упражняване на родителските права и задължения“ (чл. 59, ал. 1 и 3 СК). Той урежда поотделно три въпроса, които таблицата показва:

Въпрос	Какво се решава	Основание
Родителски права	на кого се предоставят правата и задълженията	чл. 59, ал. 1 и 3 СК
Местоживеене	къде живее детето	чл. 59, ал. 2 СК
Режим на лични отношения	кога детето е с всеки родител	чл. 59, ал. 2 и 4 СК

Съвместното упражняване е отговор на първия въпрос. Местоживеенето и режимът на лични отношения се определят отделно (чл. 59, ал. 2 СК), затова съвместните права не означават автоматично равно време при всеки родител. Режимът включва периоди или дни за виждане и вземане на детето през ваканциите, празниците и по друго време (чл. 59, ал. 4 СК).

Какво се промени в Семейния кодекс от 30 декември 2025 г.?

Законът за изменение и допълнение на СК е приет от 51-вото Народно събрание на 18 декември 2025 г., обнародван е в ДВ, бр. 115 от 30 декември 2025 г. и е в сила от същия ден. С § 3 от него чл. 59 е заменен изцяло с нов текст.

Новият чл. 59 СК е в сила от 30 декември 2025 г. (ДВ, бр. 115/2025).

Таблицата показва какво урежда всяка от основните алинеи на действащия чл. 59 СК:

Алинея	Какво урежда
ал. 1	споразумение, включително за съвместно упражняване
ал. 2	какво определя съдът без споразумение
ал. 3	съвместно упражняване по решение на съда
ал. 4	режим на лични отношения
ал. 8	изслушване, становище, вещо лице психолог
ал. 11	изменение на режима

Новата редакция добавя две неща. Личните отношения може да се осъществяват и неприсъствено – по телефон, с писма и електронни съобщения (ал. 4). При данни за отчуждаващо поведение съдът изслушва и вещо лице психолог (ал. 8). Освен това родителят, при когото живее детето, е длъжен да съдейства на другия родител и своевременно да му предоставя информация за детето (ал. 5).

Кога съдът може да постанови съвместно упражняване без споразумение?

Без споразумение съдът може да постанови съвместно упражняване на родителските права след развода. Условията са две: и двамата родители да са заявили желание за предоставяне упражняването на родителските права и това да е в най-добрия интерес на детето (чл. 59, ал. 3 СК). Съдът определя конкретни мерки за всеки родител, а ако не постигнат съгласие за някои права или задължения, разрешава разногласията между тях.

Без споразумение съдът може да постанови съвместно упражняване при желание на двамата родители и в интерес на детето (чл. 59, ал. 3 СК).

Законът казва „може“, тоест решението е въпрос на преценка от съда и желанието на двамата родители само по себе си не стига. Какво означава „заявили желание“, текстът не уточнява: достатъчно ли е всеки родител да иска правата за себе си, или и двамата трябва да искат именно съвместно упражняване. Обръщам внимание, че отговорът зависи от тълкуването по конкретното дело.

Съдът решава според най-добрия интерес на детето, след като прецени всички обстоятелства (чл. 59, ал. 6 СК), а именно:

• възпитателските качества на родителите;
• полаганите до момента грижи и отношението към детето;
• желанието на родителите;
• привързаността на детето към родителите;
• пола и възрастта на детето и другите обстоятелства по закона.

Чл. 59 СК не посочва изрично домашното насилие като пречка за съвместно упражняване. Насилието е изрично споменато като пречка само за медиацията (чл. 127, ал. 2 СК; чл. 140а, ал. 3, т. 4 ГПК).

Как се изслушва детето?

Съдът изслушва родителите и децата при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет) и взема становище от дирекция „Социално подпомагане“ (чл. 59, ал. 8 СК). В разговорната реч това често се нарича социален доклад, но в закона е „становище“.

Дете, навършило 10 години, задължително се изслушва, освен ако това би навредило на интересите му (чл. 15, ал. 1 ЗЗДет). По-малко дете може да се изслуша според степента на развитието му, а решението за изслушване се мотивира (чл. 15, ал. 2 ЗЗДет).

Как се урежда съвместното упражняване по споразумение?

При развод родителите могат във всяко положение на делото да се споразумеят и за съвместно упражняване на родителските права. Тогава те договарят конкретни мерки за разпределяне на правата и задълженията помежду им (чл. 59, ал. 1 СК). Исковете за родителските права и личните отношения се разглеждат заедно с иска за развод (чл. 322, ал. 2 ГПК), затова въпросът се урежда в делото за развод. Съдът утвърждава споразумението по реда на чл. 49, ал. 5 СК, след като провери дали са защитени интересите на децата.

Законът не изброява задължителните елементи на споразумението, а изисква „конкретни мерки“. Като ориентир може да послужи кръгът въпроси, които съдът определя служебно при липса на споразумение (чл. 59, ал. 2 СК), а именно:

• местоживеенето на детето;
• на кого се предоставят родителските права и задължения;
• режимът на лични отношения;
• издръжката на детето;
• пътуването в чужбина.

Съветвам Ви споразумението да е конкретно: график за ваканциите, официалните и личните празници на детето и на родителя (чл. 59, ал. 4 СК), както и кой взема решенията за училището, лечението и пътуванията.

Може ли споразумението да се постигне чрез медиатор?

Да. Споразумението може да се постигне и със съдействието на медиатор (чл. 59, ал. 1 СК). Медиацията е доброволна и поверителна процедура (чл. 2 от Закона за медиацията), а споразумението от нея има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районен съд (чл. 18, ал. 1 от същия закон).

По спорове за местоживеенето, родителските права, личните отношения и издръжката съдът може да задължи страните да участват в информационна среща за медиация (чл. 140а, ал. 1, т. 5 и 6 ГПК). Тя не се назначава при доказателства за насилие (чл. 140а, ал. 3, т. 4 ГПК). Повече за процедурата има на страницата за семейната медиация.

Какви графици за разпределяне на времето се обсъждат?

Графиците не са правни понятия и законът не предписва нито един от тях. Режимът се определя според най-добрия интерес на конкретното дете (чл. 59, ал. 6 СК), затова схемите по-долу са само описание, а не препоръка:

• седмица при единия родител, следващата седмица при другия;
• „два – два – три“: два дни при единия родител, два при другия и три отново при първия, а следващата седмица редът се обръща;
• „два – два – пет – пет“: два дни при единия, два при другия, после по пет дни при всеки.

Плаща ли се издръжка при споделено родителство?

Често ме питат дали при равно време издръжката отпада. Законът няма отделно правило за този случай. Прилагат се общите правила: всеки родител е длъжен според възможностите и материалното си състояние да осигурява условията на живот, необходими за развитието на детето (чл. 143, ал. 1 СК). Размерът се определя според нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи (чл. 142, ал. 1 СК).

Когато няма споразумение, издръжката на децата се определя от съда (чл. 59, ал. 2 СК). Тя трябва да осигури на детето условията на живот отпреди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия родител (чл. 59, ал. 7 СК). Дали и колко се дължи, когато детето прекарва еднакво време при двамата, зависи от нуждите му и от възможностите на всеки родител.

Минималната издръжка на едно дете е една четвърт от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 СК) – 155,05 € за 2026 г.

Минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. е 620,20 €, а една четвърт от нея е 155,05 €. Специално правило за минималния размер при еднакво време с двамата родители няма. Как се определя размерът, е обяснено в статията за минималната издръжка за дете през 2026 г., а за родителите, които не са били в брак – в статията за издръжка на дете без брак.

Важи ли споделеното родителство при родители без брак и при вече постановени решения?

Родителите имат равни права и задължения, независимо дали са в брак (чл. 122, ал. 2 СК). Родителите без брак могат да се споразумеят за местоживеенето, родителските права, пътуването в чужбина, личните отношения и издръжката и да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението. Утвърденото споразумение има сила на изпълнително основание (чл. 127, ал. 1 СК).

Без споразумение те могат да се обърнат към медиатор, освен при домашно насилие, или към районния съд, който решава по чл. 59 СК (чл. 127, ал. 2 СК). Понеже текстът препраща към чл. 59, по текста на закона възможността за съвместно упражняване по ал. 3 се отнася и до тях.

Ако вече има постановен режим, изменение на местоживеенето, родителските права, личните отношения и издръжката може да се поиска при изменение на обстоятелствата (чл. 51, ал. 4 СК). Съдът може да измени режима на лични отношения по молба на родителя, по искане на дирекция „Социално подпомагане“ или служебно при изменени обстоятелства, неспазване на режима или ограничаване на контактите (чл. 59, ал. 11 СК). Дали самата промяна в закона е такова обстоятелство, ще прецени съдът.

Помнете обаче, че делата по чл. 59, 127 и 127а СК, неприключили към 30 декември 2025 г., се разглеждат по досегашния ред (§ 11 от преходните и заключителните разпоредби към ЗИД на СК).

Промяна на местоживеенето, която съществено променя центъра на социалния и семейния живот на детето, изисква съгласието на двамата родители, включително при вече постановено решение (чл. 126, ал. 1 СК). Когато родителите не са съгласни за пътуване на детето в чужбина, спорът се решава от районния съд (чл. 127а, ал. 1 СК), а повече за това има в страницата за съгласие за извеждане на дете в чужбина.

Кога е нужен адвокат?

Ако родителите са съгласни и споразумението е ясно, съдът го утвърждава след проверка и адвокат не винаги е нужен. Съветвам Ви да потърсите правна помощ, когато другият родител не е съгласен, когато спорът е за местоживеенето, когато искате да промените вече постановен режим или когато режимът не се спазва. Адвокатът изготвя споразумението или искането, събира доказателствата и Ви представлява пред съда. Повече за услугата има на страницата за дела за родителски права, а онлайн консултацията струва 100–410 € и се приспада от хонорара, ако възложите случая на кантората. Общата картина е в раздела за семейното право.

Често задавани въпроси

Източници

• Семеен кодекс (ред. ДВ, бр. 115/2025) – https://www.lex.bg/laws/ldoc/2135637484
• Закон за изменение и допълнение на Семейния кодекс, ДВ, бр. 115 от 30.12.2025 г. – https://www.ciela.net/svobodna-zona-darjaven-vestnik/document/2137257015/issue/7507/zakon-za-izmenenie-i-dopalnenie-na-semeyniya-kodeks-(dv-br-47-ot-2009-g)
• Закон за закрила на детето – https://lex.bg/laws/ldoc/2134925825
• Граждански процесуален кодекс – https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2135558368
• Закон за медиацията – https://www.lex.bg/laws/ldoc/2135496713