Образец на жалба до Комисията за защита на личните данни

Кога можете да подадете жалба до КЗЛД?

Всеки субект на данни, тоест лицето, за което се отнасят данните, има право да подаде жалба до надзорен орган (чл. 77, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, GDPR). Условието е да смята, че обработването на данните му нарушава регламента. В България такъв орган е КЗЛД. Според чл. 10, ал. 2, т. 1 ЗЗЛД тя осъществява цялостен надзор и осигурява спазването на Регламента.

Правата, на които се позовавате, са записани в самия GDPR. Типичните поводи са следните:

• администраторът (този, който определя целите на обработването) отказва или мълчи, когато поискате потвърждение дали обработва данни за Вас и достъп до тях (чл. 15, пар. 1 GDPR);
• обработването за директен маркетинг продължава, след като сте възразили срещу него, а при такова възражение то трябва да се прекрати (чл. 21, пар. 3 GDPR);
• данните Ви са обработени без основание, например чрез видеонаблюдение, или са станали достояние на трети лица при изтичане на данни.

Не във всички случаи жалбата отива в КЗЛД. Когато данните се обработват от съда при изпълнение на функциите му на орган на съдебната власт, жалбата се подава до Инспектората към Висшия съдебен съвет, със същите срокове от 6 месеца и 2 години (чл. 38б, ал. 1 и чл. 17, ал. 1 ЗЗЛД). Ако подадете до КЗЛД жалба, която не е от нейната компетентност, комисията я препраща на компетентния орган (чл. 36, ал. 1 от Правилника за дейността ѝ).

Жалба, сигнал или първо искане до администратора?

Жалбата и сигналът не са едно и също. Според чл. 35 от Правилника на КЗЛД жалбата е искане за защита на нарушени права на самия подател. Сигналът съобщава за нарушение, без да са засегнати права на този, който го подава. Ако нарушението засяга Вашите данни, подавате жалба.

Важно е да знаете, че анонимни жалби не се разглеждат, както и жалби, които не са подписани от подателя или от негов представител по закон или пълномощие (чл. 38а, ал. 2 ЗЗЛД). Ако жалбата се подава чрез представител, той трябва да има пълномощие или представителна власт по закон.

Често ме питат дали първо трябва да се обърнете към администратора. Съветвам Ви да започнете оттам, защото писменото искане за право по чл. 15–22 GDPR е и доказателство, че сте търсили решение. Администраторът е длъжен да отговори без ненужно забавяне и най-късно в 1 месец, а при нужда срокът може да се удължи с още 2 месеца (чл. 12, пар. 3 GDPR). Отговорите и действията му по такива искания са безплатни за Вас (чл. 12, пар. 5 GDPR). Пратете искането рано, защото срокът за самата жалба тече и през този период.

В какъв срок се подава жалбата до КЗЛД?

Чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД дава на субекта на данни право да сезира комисията в срок 6 месеца от узнаването на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му. Двата срока действат заедно: първият тече от момента, в който узнаете, а вторият е краен и се брои от самото нарушение.

Срокът за жалба до КЗЛД е 6 месеца от узнаването и най-много 2 години от нарушението.

Пример: на 10 март 2026 г. узнавате, че фирма е използвала данните Ви, а нарушението е извършено преди по-малко от 2 години. Тогава жалбата трябва да е подадена до 10 септември 2026 г.

Обръщам внимание, че в жалбата се посочва дата на узнаване на нарушението, когато твърдите такова. Затова запишете откъде и кога сте разбрали и запазете писмото, съобщението или снимката, от които сте научили. Какво е възможно след изтичането на срока, зависи от конкретния случай и се преценява на консултация.

Образец на жалба до Комисията за защита на личните данни: какво да съдържа?

Указанията на КЗЛД по чл. 28, ал. 1 от Правилника изброяват какво трябва да има в писменото искане. Според тях жалбата съдържа:

1. данни за подателя – име, адрес за кореспонденция и постоянен адрес, телефон за връзка, електронен адрес (при наличие);
2. естеството на жалбата, тоест кое нарушение твърдите и кои Ваши права са засегнати;
3. датата на узнаване на нарушението, ако се твърди такова;
4. лицето, срещу което се подава жалбата;
5. дата и подпис – саморъчен за хартиените документи и квалифициран електронен подпис (КЕП) за електронните.

Полезно е към тези реквизити да добавите ясно искане към комисията, например да разпореди на администратора да спре обработването или да Ви даде достъп до данните, както и описание на доказателствата. Европейският комитет по защита на данните е публикувал образец на формуляр за жалба, който можете да ползвате като ориентир.

Две правила често се пропускат. Когато жалбата има нередовности, КЗЛД уведомява подателя да ги отстрани в 3-дневен срок от съобщението, а ако не бъдат отстранени, производството се прекратява (чл. 28, ал. 3 и 4 от Правилника). Освен това от 2 февруари 2026 г. комисията не разглежда жалби и сигнали, написани на латиница или с друга графична система, различна от кирилицата (чл. 29, т. 2 от Правилника). Пишете жалбата на кирилица.

Какво да приложите към жалбата?

Доказателствата зависят от случая, но няколко неща помагат почти винаги:

• Вашето искане до администратора и отговора му, а ако не е отговорил – доказателство, че сте го изпратили;
• снимки, екранни снимки или записи на съобщенията, на сайта или на обажданията, на които се вижда датата;
• при видеонаблюдение – снимка на камерата и на мястото, където е монтирана;
• документите, от които личи, че администраторът има Вашите данни, например договор или фактура.

Как се подава жалбата и какво следва след това?

Как се подава жалбата

Чл. 38а, ал. 1 ЗЗЛД допуска жалбата да се подаде с писмо, по факса или по електронен път по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Страницата на КЗЛД „Подаване на жалби и сигнали“ изброява и конкретните начини:

Начин	Условие
Лично в деловодството	София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров“ № 2
С писмо	подписано саморъчно
По факс	02 915 3525
По имейл kzld@cpdp.bg	само с КЕП
Чрез Системата за сигурно електронно връчване	по реда за електронните документи

Помнете обаче, че сканирана или снимана жалба, изпратена по имейл без КЕП, не се разглежда.

Какво следва след подаването

КЗЛД информира жалбоподателя за напредъка или за резултата от жалбата в тримесечен срок от сезирането (чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД). Това е срок за информиране, а не за окончателно решение. Ако комисията не разгледа жалбата или не Ви информира в 3-месечен срок, чл. 78, пар. 2 GDPR Ви дава право на съдебна защита срещу самия орган. Как точно се прилага това у нас, е въпрос за консултация.

Жалбата се разглежда по същество в открито заседание, за което комисията уведомява страните (чл. 40, ал. 1 от Правилника). Когато е очевидно неоснователна или прекомерна, комисията може да я остави без разглеждане с решение (чл. 38, ал. 4 ЗЗЛД). Можете и да я оттеглите – до изтичането на срока за обжалване на решението (чл. 38, ал. 7 ЗЗЛД).

С решението си КЗЛД може да приложи корективните мерки по чл. 58, пар. 2 GDPR и вместо тях или заедно с тях да наложи глоба или имуществена санкция (чл. 38, ал. 3 ЗЗЛД). Обезщетение за Вас обаче не е сред тези мерки. За него има друг път, описан по-долу. За другата страна на темата – какво е длъжен да прави този, който обработва данните – вижте статията за основните задължения по GDPR за малкия бизнес.

Как се обжалва решението на КЗЛД и кога е нужен съд?

Решението на комисията по чл. 38, ал. 3 и 4 ЗЗЛД подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК) в 14-дневен срок от получаването му (чл. 38, ал. 8 ЗЗЛД).

Решението на КЗЛД се обжалва в 14 дни от получаването му, по реда на АПК.

Кой съд е компетентен по местонахождение, определят правилата на АПК, към които ЗЗЛД само препраща. Затова го проверете още в първите дни от срока.

Има и втори път. Чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД позволява да обжалвате действията и актовете на администратора направо пред съда по реда на АПК, а в това производство можете да искате обезщетение за вредите от неправомерно обработване (чл. 39, ал. 2 ЗЗЛД). Правото на обезщетение за материални и нематериални вреди има основание и в чл. 82, пар. 1 GDPR. Двата пътя не вървят едновременно: не можете да сезирате съда, докато има висящо производство пред КЗЛД за същото нарушение или нейното решение е обжалвано и няма влязло в сила решение на съда (чл. 39, ал. 4 ЗЗЛД).

Въпрос	Жалба до КЗЛД	Дело по чл. 39 ЗЗЛД
Основание	чл. 38 ЗЗЛД	чл. 39 ЗЗЛД
Обезщетение за вреди	не се присъжда	може да се иска (ал. 2)
Кой решава	КЗЛД, с решение	съдът, по реда на АПК
Едновременно с другия път	не	не (ал. 4)

Препоръчвам пътят да се избере, преди да подадете каквото и да било. Ако искате преди всичко нарушението да спре и администраторът да понесе санкция, подходяща е жалбата до КЗЛД. Ако търсите обезщетение, обмислете делото още в началото.

Кога е нужен адвокат

Жалбата до КЗЛД можете да подадете и сами, ако фактите са ясни и срокът не е изтекъл. Правна помощ има смисъл, когато искате обезщетение, когато администратор е работодател, банка или лечебно заведение, когато трябва да се обжалва решение в 14-дневния срок или когато не е ясен изборът между КЗЛД и съда. Адвокатът преценява пътя, съставя жалбата и Ви представлява при обжалване. Онлайн консултацията е за 100–410 € и цената ѝ се приспада от хонорара, ако възложите случая на кантората. Повече за услугите по защита на личните данни има на страницата адвокат по GDPR.

Често задавани въпроси

Източници

• Регламент (ЕС) 2016/679 (GDPR) – https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32016R0679
• Закон за защита на личните данни – https://lex.bg/laws/ldoc/2135426048
• Правилник за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация – https://lex.bg/laws/ldoc/2137195207
• КЗЛД, „Подаване на жалби и сигнали до КЗЛД“ – https://cpdp.bg/home-default/%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B0%D0%BB%D0%B1%D0%B8-%D0%B8-%D1%81%D0%B8%D0%B3%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D0%B4%D0%BE-%D0%BA%D0%B7%D0%BB%D0%B4/
• Европейски комитет по защита на данните, образец на формуляр за жалба – https://www.edpb.europa.eu/system/files/2024-05/edpb_20230620_templatecomplaintform_bg.pdf