Запис на заповед: реквизити, авал и как се събира сумата

Какво е запис на заповед и може ли да се издава между физически лица?

Записът на заповед е ценна книга на заповед и е самостоятелно основание за заповедно производство (чл. 417, ал. 1, т. 10 ГПК). Уредбата му е в чл. 535–538 ТЗ, а темата е част от търговското право. Издателят отговаря така, както платецът по менителница (чл. 538, ал. 1 ТЗ), а за останалото се прилагат правилата за менителницата, доколкото са съвместими с естеството на записа (чл. 537 ТЗ).

Записът обикновено обезпечава друго парично задължение, например заем. Документът е самостоятелен, но зад него обикновено стои основен договор, наричан още каузално правоотношение. Когато след заповедта кредиторът предяви иск, съдът проверява и този договор, ако възраженията, основани на него, биха погасили вземането по записа (т. 17 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Често ме питат дали записът е само за търговци. Реквизитите по чл. 535 ТЗ са изброени, без сред тях да има изискване издателят да е търговец. Нотариална заверка на подписа също не е сред тях. ГПК урежда записа на заповед като отделно основание за заповед за изпълнение (т. 10), различно от договорите с нотариална заверка на подписите (т. 3).

Кои са задължителните реквизити на записа на заповед?

Чл. 535 ТЗ изброява седем реквизита. Документ, в който някой от тях липсва, не е запис на заповед, освен в трите случая, които законът поправя сам (чл. 536, ал. 1 ТЗ). Таблицата показва какво става при липса.

Реквизит	Ако липсва
Наименованието „запис на заповед“ в текста	Не е запис на заповед
Безусловно обещание за плащане на определена сума	Не е запис на заповед
Падеж	Смята се платим на предявяване
Място на плащане	Смята се мястото на издаване
Име на поемателя	Не е запис на заповед
Дата и място на издаване	Без място – мястото до името на издателя; без дата – не е запис
Подпис на издателя	Не е запис на заповед

Падежът се допълва по чл. 536, ал. 2 ТЗ, а мястото на плащане и мястото на издаване – по чл. 536, ал. 3 и 4 ТЗ.

Липсата на падеж не води до нищожност: записът се смята платим на предявяване (чл. 536, ал. 2 ТЗ).

Честите грешки при попълване са следните:

• сумата е написана с думи и с цифри, но различно – тогава важи сумата с думи (чл. 460, ал. 1 ТЗ);
• уговорена е лихва в запис с падеж на определен ден – такова задължение за лихва се смята нищожно, а в записите на предявяване или на срок след предявяване размерът ѝ трябва да е посочен (чл. 459 ТЗ);
• падежът е определен по друг начин или с последователни падежи, например вноски на различни дати – документът е нищожен (чл. 486, ал. 2 ТЗ);
• в текста е добавено условие – обещанието престава да е безусловно, а то е задължителен реквизит; препратка към договора, който записът обезпечава, пречи на заповедта за незабавно изпълнение само ако отрича безусловния характер на обещанието (т. 4д от същото тълкувателно решение).

Бланка или образец на запис на заповед: на какво да внимавате

Готовата бланка помага да проверите дали не сте пропуснали реквизит. Тя обаче не знае какво задължение обезпечава записът, какъв падеж пасва на Вашия договор и дали е нужен авал. Повече за границите на готовите форми има в статията за бланките и професионалната помощ.

Особен риск носи бланковият запис, тоест подписан, но непопълнен. Ако бъде попълнен в нарушение на уговореното, това не може да се противопостави на приносителя, освен ако той е придобил документа недобросъвестно или при груба небрежност (чл. 464 ТЗ). Съветвам Ви да подписвате запис само когато сумата, падежът и поемателят са попълнени пред Вас.

Какъв падеж може да има записът и колко е давността?

Падежът е денят, в който сумата става изискуема. Законът допуска само четири вида: на предявяване, на определен срок след предявяването, на определен срок след издаването и на определен ден (чл. 486, ал. 1 ТЗ). Запис на предявяване трябва да се предяви за плащане до 1 година от издаването, освен ако издателят е определил друг срок (чл. 487, ал. 1 ТЗ).

Давността също е по правилата за менителницата. Таблицата подрежда сроковете, които се срещат най-често.

Срок	Какво урежда	Основание
До 1 година от издаването	Предявяване на запис на предявяване	чл. 487, ал. 1 ТЗ
3 години от падежа	Давност на исковете срещу издателя	чл. 531, ал. 1 ТЗ
3 години от изгубване на исковете	Иск за обогатяване на издателя	чл. 534, ал. 2 ТЗ

Ако приносителят изгуби исковете си поради давност, той може да поиска от издателя сумата, с която той се е обогатил в негова вреда (чл. 534 ТЗ). Помнете обаче, че това е отделен иск: той е само за сумата на обогатяването и се погасява с 3-годишна давност от изгубването на исковете по записа (чл. 534, ал. 2 ТЗ).

Исковете срещу издателя на записа на заповед се погасяват с 3-годишна давност от падежа (чл. 531, ал. 1 ТЗ).

Какво е авал и кой е авалистът?

Авалът е поръчителство върху самия запис. В закона се нарича менителнично поръчителство и обезпечава плащането изцяло или отчасти. Може да го даде трето лице или лице, чийто подпис вече е върху документа (чл. 483 ТЗ).

Авалът се дава върху записа или върху допълнителен лист (алонж) с думите „като поръчител“ или друг равнозначен израз и подпис на авалиста. Ако не е посочено за кого е даден, смята се, че е за издателя (чл. 484, ал. 1 и 3 ТЗ).

Авалистът отговаря както лицето, за което е поръчителствал. Задължението му остава действително и когато обезпеченото задължение е недействително, освен ако причината е недостатък във формата (чл. 485, ал. 1 и 2 ТЗ). Тоест авалистът не се освобождава само защото задължението на издателя е недействително.

Когато издател е дружество, авал понякога дава управителят или съдружник. Обръщам внимание, че с подписа под думите „като поръчител“ той поема задължението лично и отговаря като издателя.

Как кредиторът събира сумата по записа на заповед?

Кредиторът може да поиска заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед независимо от размера на вземането (чл. 417, ал. 1, т. 10 ГПК). Заявлението се подава до районния съд, а от 1 юли 2025 г. може да е и електронно. Със заявлението кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист (чл. 418, ал. 1 ГПК). Затова на практика се говори за заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК.

Оригиналът на записа е условие за редовност на заявлението: при хартиено заявление се представя с него, а при електронно – в 7-дневен срок (чл. 417, ал. 2 и 3 ГПК). Съдът разглежда заявлението в закрито заседание и издава заповедта в 3-дневен срок (чл. 411, ал. 2 ГПК). За незабавното изпълнение той проверява дали документът е редовен от външна страна (чл. 418, ал. 2 ГПК).

Държавната такса за заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е 2 % от интереса, но не по-малко от 12,78 € за 2026 г. (чл. 12, т. 2 от Тарифата за държавните такси по ГПК).

Пример: за вземане от 5 000 € таксата е 2 %, тоест 100 €.

С изпълнителния лист кредиторът може да образува изпълнително дело при съдебен изпълнител. Как действа той и какво може да запорира, обяснява статията за съдебния изпълнител. Срокът за всяко действие е отбелязан в таблицата.

Действие	Срок	Основание
Оригиналът при електронно заявление	7 дни	чл. 417, ал. 2 ГПК
Заповед от съда	3 дни	чл. 411, ал. 2 ГПК
Възражение на длъжника	1 месец от връчването	чл. 414, ал. 2 ГПК
Иск на кредитора след възражение	1 месец от съобщението	чл. 415, ал. 4 ГПК

Как се защитава длъжникът?

Длъжникът може да подаде възражение срещу заповедта в едномесечен срок от връчването ѝ. Срокът не може да се продължава (чл. 414, ал. 2 ГПК). Възражението може да е и без мотиви, на хартия в който и да е районен съд или електронно през Единния портал за електронно правосъдие (чл. 414, ал. 1 и 3 ГПК).

Възражението срещу заповедта се подава в 1 месец от връчването и срокът не може да се продължава (чл. 414, ал. 2 ГПК).

Ако възражението е в срок, съдът указва на кредитора да предяви иск за вземането в едномесечен срок, иначе заповедта и изпълнителният лист се обезсилват (чл. 415, ал. 1, т. 1, ал. 4 и 5 ГПК). Предявяването на иска не спира допуснатото незабавно изпълнение, освен в случаите на чл. 420 ГПК (чл. 422, ал. 2 ГПК). Затова при издаден изпълнителен лист възражението само по себе си не спира изпълнителното дело.

Разпореждането за незабавно изпълнение се обжалва с частна жалба в същия едномесечен срок от връчването на заповедта, заедно с възражението, но жалбата не спира изпълнението (чл. 419, ал. 1 и 2 ГПК). Съдът може да спре изпълнението и без обезпечение, ако искането е подкрепено с писмени доказателства, че вземането не се дължи или се основава на неравноправна клауза (чл. 420, ал. 2 ГПК).

Не забравяйте да запазите заповедта и документа за връчването, защото от датата им тече срокът. Проверете и дали вземането не е вече погасено с плащане или по давност. За защитата при вече образувано изпълнение вижте раздела защита от действия на частен съдебен изпълнител.

Запис на заповед при бърз кредит

Когато записът обезпечава вземане по договор с потребител, например бърз кредит, към заявлението се прилага договорът с всички приложения, ако е писмен (чл. 417, ал. 1, т. 10 ГПК). Съдът служебно следи за неравноправни клаузи (чл. 7, ал. 3 ГПК). Ако искането се основава на такава клауза или има обоснована вероятност за това, 3-дневният срок за заповедта не важи (чл. 411, ал. 2 ГПК).

Повече за капаните в бързите кредити има в статията за примамливите обещания и скритите капани.

Кога е нужен адвокат

Ако записът е на малка сума и има всички реквизити, често е достатъчно да ги проверите по таблицата по-горе. Препоръчвам да потърсите помощ, когато записът обезпечава голям заем, когато сте получили заповед за незабавно изпълнение или когато има спор за авала или за основния договор. Адвокатът преглежда документите, изготвя възражението и молбата за спиране, а при нов заем съставя записа заедно с договора, който записът обезпечава, чрез изготвяне и преглед на договори за 350 €. Бърз вариант е онлайн консултацията за 100–410 €, която се приспада от хонорара при възлагане.

Често задавани въпроси

Източници

• Търговски закон, чл. 455–538 – https://lex.bg/laws/ldoc/-14917630
• Граждански процесуален кодекс, чл. 410–424 – https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2135558368
• Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК – https://lex.bg/laws/ldoc/2135581301
• Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС – https://www.vks.bg/talkuvatelni-dela-osgtk/vks-osgtk-tdelo-2013-4-reshenie.pdf