САГАТА МЕЖДУ ЕДИН БЪЛГАРИН, РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПОСОЛСТВОТО НА ИРАК

Запознайте се с Иван Георгиев ! Българинът Иван! Той  е служителят с най–голям трудов стаж в чуждо дипломатическо представителство у нас – това на Република Ирак, находящо се в София. От 1989г. до 2016г.  Иван Георгиев е шофьор на всеки един посланик на Ирак в България, на членовете на неговото семейство и дипломатическите му заместници по ранг. Спомня си годините на признателен труд, благодарност и уважение към него като образцов служител.  Животът му обаче носи обрат!  От 2016г. насам  дипломатическите представители на Ирак в България въвеждат нова конюнктура спрямо работещите българи в посолството им. Сред тях,  като наближаващ пенсионна възраст,  Иван е подложен на изключително агресивна финансова и психическа принуда, прераснала в ежедневен системен тормоз. Иван е  каран доброволно да напусне работа си и се откаже от полагащите му се парични обезщетения за прослужено време. Спира се изплащането  на полагащата му се заплата. Неплатени остават дължимите се в негова полза осигуровки.  Задържана от посолството  е трудовоправната му документация.  Като работодател, Посолството на Ирак  отказва да удостовери пред НОИ трудовия и осигурителен стаж на Иван.  Сходно е положението и с другите българи, работещи в посолството. Много от тях се съгласяват да получат по-малко от полагащите им се по трудов договор парични суми отколкото нищо. Скоро след наложеното анексиране на правоотношенията на попадналите в капана , същите са освободени от работа.  Иван се противопоставя като получава подкрепата на "Адвокатска кантора Радослав Шулев".

Защитата на търсещият правата си служител  се поема от адвокат Радослав Шулев – специалист по трудово право, който безапелационно печели всички съдебни дела в  полза на българина.   Така през последните няколко години Посолството на Република Ирак е осъдено да заплати на Иван Георгиев суми по дължими трудови възнаграждения, обезщетения  и съдебни разноски на обща стойност над 100 000 лева. Въпреки положителната съдебна развръзка, законодателството на България не позволява принудително събиране на присъдените суми  от неизправния длъжник в лицето на чуждестранното посолство.  С открит цинизъм , незачитане на правопорядъка в страната ни и при продължаващо грубо погазване на основно човешко право като правото на справедливо възнагражение за труд,  поредицата от  дипломатически представители на Ирак в България отказват да заплатят дължимите суми на Иван.

Съдействие и намеса по казуса е изискана от  българските институции , в частност -  Президентът на Република България ,  Министър-председателят, Министърът на външните работи и Министерство на външните работи.  До посолството е изпратена нота без какъвто и да е по-нататъшен ангажимент на  родните ни държавници. За същите, изглежда, няма нищо притеснително, че основни човешки права на собствените му граждани се погазват от допуснато чуждо дипломатическо представителство в собствената ни държава. Представителство, което отявлено демонстрира неуважително отношение спрямо България и нарушава установения в страната домакин законов ред.

Обратно на пасивността на държавата ни , Адвокат Радослав Шулев инициира поредица от срещи между него, клиентът му  и  дипломатическите представители на Ирак. Отправени са множество покани за заплащане на дължимите суми, за които посолството вече е осъдено. В отговор на същите безцеремонното отношение на иракските официални представители продължава. Плащане се отказва ако Георгиев не опрости  90 % от вземанията си.

Гротеската на реалността или заблудата за един единен глобален свят.

Нарушенията от страна на Посолството на Ирак и самата Република Ирак   на  Всеобщата Декларация за правата на човека на ООН, Международният пакт за гражданските и политически права, Международният пакт за икономически, социални и културни права, Конвенциите на Международната организация на труда към ООН, Виенската конвенция за дипломатически отношения  Европейската социална харта, и вътрешното законодателство на Република България разкриват картина на поляризация – в чуждестранното посолство българските граждани християни се третират дискриминационно спрямо  чуждестранните служители мюсюлмани, а липсата на държавна подкрепа оставя българите абсолютно незащитени от произвола на чуждоземците.

Разкритията на адвокат Радослав Шулев по случая !

Частният случай с Иван Георгиев дава насока за проверка на цялостната картина в България. След поредица от срещи, запитвания и правни проучвания, адвокат Радослав Шулев разкрива системни проблеми, неглижирани от Българската държава и собствената ни администрация, оставили без пълноценна  правна и държавна защита  родния ни персонал , ангажиран в чужди дипломатически представителства у нас.

Така:

-  Всеки опит за синдикално сдружаване за по-ефективна защита правата на работниците, което иначе е гарантирано от вътрешното и международно законодателство, се препятства от чуждите дипломатически представителства у нас. Служителите, поели инициатива за подобно сдружаване незабавно биват уволнявани;

-  Масово чуждите дипломатически представителства не заплащат дължимите на българския персонал здравни и социални осигуровки, дори когато тази тежест не е прехвърлена  по споразумение на българските  работници;

-  Трудовоправната документация на работниците неправомерно се задържа от чуждестранните представителства, които дори отказват да съдействат за установяване на натрупания им  трудов и осигурителен стаж пред НОИ. Масово българите не разполагат дори със сключените си по правоотношение трудови договори, също задържани от дипломатическите представителства;

-  В повечето случаи собствената ни държава в лицето на НОИ отказва да признае трудовия и осигурителен стаж на работещите в чужди дипломатически представителства българи, дори и в рамките на започнали съдебни процеси;

-  Налице е пълна незаинтересованост на българските власти от защита на погазените в собствената ни страна права на служещите в чуждестранните посолства и консулства родни граждани;

Алтернативата!

Липсата на държавна подкрепа поставя въпросът за допустимостта и възможността от реализирането на собствена подкрепа и самопомощ срещу агресиращи правата и свободите на съгражданите ни чуждестранни субекти, и то в собствената ни страна.  В този смисъл се поставя въпросът - справедлив ли би бил подходът на сходна обратна реакция на нашето общество срещу всички чуждестранни граждани и субекти  в България, чиито държави демонстрират и погазват интересите на българите на собствената ни територия. Подкрепа в името на един от нас е подкрепа в името на всички.

Ето защо, ако Вие сте Иван, то подкрепете Иван!

‍