Легализация, Апостил и Международни Спогодби: Ръководство за валидност на документи в България и чужбина
В днешния глобализиран свят, в който гражданите и бизнесът често пресичат национални граници, валидността на документите, издадени в една държава и предназначени за ползване в друга, е от ключово значение. Тези документи следва да бъдат надлежно удостоверени.
Процедурата зависи от международните договори, по които Република България е страна, и може да варира от пълна легализация до поставяне на „Апостил“ или да бъде изцяло избегната
Държави, страни по Хагската конвенция (режим с „Апостил“)
За държавите, които са страни по Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове от 1961 г. (Хагска конвенция), процедурата е значително опростена.
Какво НЕ се налага да се прави
За документи, произхождащи от тези държави, не се изисква последваща, пълна консулска легализация от българските дипломатически или консулски представителства.
Какво се изисква:
Единствената формалност е документът да бъде снабден със специално удостоверение, наречено „апостил“ (Apostille), поставено от компетентния орган на държавата, в която е издаден документът. Апостилът удостоверява автентичността на подписа, качеството, в което е действало лицето, подписало документа, и при необходимост – автентичността на печата или марката върху документа.
Всички документи, представени на чужд език, трябва да бъдат придружени с точен превод на български език. Преводът трябва да бъде извършен от заклет преводач, регистриран към Министерството на външните работи на България, и неговият подпис да бъде нотариално заверен.
Списък на държавите, страни по Хагската конвенция:
Австралия, Австрия, Азербайджан, Албания, Андора, Антигуа и Барбуда, Аржентина, Армения, Барбадос, Бахами, Беларус, Белгия, Белиз, Босна и Херцеговина, Ботсвана, Бруней, България, Вануату, Великобритания, Венецуела, Германия, Гренада, Грузия, Гърция, Дания, Доминика, Доминиканска република, Еквадор, Естония, Израел, Индия, Ирландия, Исландия, Испания, Италия, Кабо Верде, Казахстан, Кипър, Китай (само за специалните административни райони Хонг Конг и Макао), Колумбия, Корея, Латвия, Лесото, Либерия, Литва, Лихтенщайн, Люксембург, Мавриций, Македония, Малави, Малта, Маршалови острови, Мексико, Молдова, Монако, Монголия, Намибия, Нию, Нова Зеландия, Норвегия, Островите Кук, Панама, Полша, Португалия, Румъния, Руска федерация, Салвадор, Самоа, Сан Марино, Сао Томе и Принсипи, Свазиленд, Сейнт Винсент и Гренадини, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Сейшели, Словакия, Словения, Суринам, Съединени американски щати, Сърбия, Тонга, Тринидад и Тобаго, Турция, Украйна, Унгария, Фиджи, Финландия, Франция, Холандия, Хондурас, Хърватия, Чешка република, Черна гора, Швейцария, Швеция, Южна Африка, Япония.
Държави с двустранни договори за правна помощ
Република България е сключила двустранни договори за правна помощ с редица държави, които предвиждат пълно освобождаване от легализация и апостил за определени видове документи. Тези договори имат предимство пред общия ред, установен в Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа.
Какво не се налага да се прави
Документите, издадени от компетентните органи на тези държави и носещи официален подпис и печат, не се нуждаят от легализация или апостил, за да бъдат признати в България.
Какво се изисква:
Изисква се единствено документът да бъде придружен от превод на български език, извършен от заклет преводач и заверен от български нотариус .
Списък на държавите, с които България има сключени договори за правна помощ, предвиждащи освобождаване от легализация:
Австрия, Азербайджан, Албания, Алжир, Армения, Беларус, Виетнам, Грузия, Гърция, Испания, Италия, Йемен, Кипър, Китай, КНДР (Северна Корея), Куба, Кувейт, Либия, Ливан, Северна Македония, Монголия, Полша, Румъния, Русия, Сирия, Словашка република, Сърбия (както и Босна и Херцеговина като правоприемници на договора с бивша Югославия), Узбекистан, Украйна, Унгария, Франция, Чешка република.
Важна забележка: Някои държави, като Австрия, Франция, Гърция, Испания и Италия, са страни както по Хагската конвенция, така и имат двустранен договор с България. В тези случаи се прилага по-облекченият режим, предвиден в двустранния договор, който премахва нуждата дори от апостил. Винаги е препоръчително да се извършва конкретна проверка за приложимия режим.
Всички останали държави (режим на пълна консулска легализация)
За документи, издадени от държави, които не са страни по Хагската конвенция и с които България няма сключен двустранен договор за правна помощ, се прилага най-сложната процедура – пълна консулска легализация.
Какво се изисква (вид заверка):
Процедурата обикновено включва верига от заверки:
- Документът се заверява от компетентните власти в държавата, която го е издала.
- След това се заверява от Министерството на външните работи на същата държава.
- Накрая, документът се легализира от българското дипломатическо или консулско представителство в тази държава.
- След като документът пристигне в България, той трябва да бъде преведен на български език от заклет преводач. Подписът на преводача се заверява от дирекция „Консулски отношения“ на МВнР.
Примерни държави, за които се изисква пълна легализация:
Канада, Бразилия, Египет, Иран, Тайланд, Обединени арабски емирства и всички други държави, които не са изброени в горните две категории.