Всичко започва през 2016г., когато младата жена тегли банков кредит от Райфайзенбанк България ЕАД (сега Обединена Българска Банка АД). Договорът с банката се сключва при условията на Закона за кредитиране на студенти и докторанти. В хода на неговото изпълнение жената става майка за втори път, поради което и изплащането на кредита следва да се поеме от държавата в лицето на Министерсво на образованието и науката. Не така обаче процедира банката!
Банката противодейства на майката в упражняване на правата и по договора с цел прехвърляне на плащането по кредита от държавата. Не се приемат или се укриват от банката депозирани от младата кредитополучателка известия и книжа, майката не бива информирана за правата и, не бива уведомено и Министерството на образованието и науката, към което следва да премине погасяването на кредита....Злоупотребата на банковата институция стига до там, че същата завежда съдебно дело пред Софийски районен съд срещу икономически по–слабата страна като иска осъждането на младата жена. Делото е под номер 20221110102331 / 2022г.
Защитата на младата майка се поема от адвокат Радослав Шулев – специалист по банково право, финансово кредириране , решаване на потребителски спорове с банкови и не банкови финансови институции и процесуално представителство пред съд. След обстоен анализ на събитията, пред съда са изнесени фрапиращи факти за нарушения от страна на банката на Закона за потребителския кредит, въвеждане в договор на неравноправни клаузи, третиращи по несправедлив начин кредитополучателя , недобросъвестно поведение на служители на банката, както при сключване на кредита, така и при неговото изпълнение... , поставящи майката в подчинена роля и препятстващи упражняването на нейните права. В резултат от проведеното доказване и действията по защита на адвокат Радослав Шулев, съдът отхвърля претенцията на банката и осъжда същата да обезщети младата жена за нанесените и вреди от съдебния процес.
%20(1).jpg)
Практиката на адвокат Радослав Шулев сочи, че масово в България банките не спазват Закона за кредитиране на студенти и докторанти , като предпочитат да завеждат претенциите си не към държавата, а към кредитополучателите . Причината е, че банките намират за много по-лесно и удобно, макар и незаконосъобразно, да осъждат клиентите си, отколкото да влизат в административни процедури с държавата и очакват плащания от бюджета. Ситуацията обаче може да се овладее при по-голям контрол от надзорните органи. Що се касае до опазване правата на кредитополучателите, то защитата им от адвокат е повече от задължителна.
