Мярка за неотклонение „задържане под стража“: как се налага и обжалва

Какво е мярка за неотклонение и кога се налага?

Мярка за неотклонение може да се вземе само спрямо обвиняем по дело от общ характер. Така постановява чл. 56, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Доказателствата трябва да дават обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, и да има някоя от целите по чл. 57 НПК.

Целите са три: обвиняемият да не се укрие, да не извърши престъпление и да не осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда. Законът казва, че мярка „може“ да се вземе, тоест тя не е задължителна.

При избора на мярка се вземат предвид степента на обществената опасност на престъплението, доказателствата, здравословното състояние, семейното положение, професията, възрастта и други данни за личността на обвиняемия (чл. 56, ал. 3 НПК).

Мерките за неотклонение са четири: подписка, гаранция, домашен арест и задържане под стража (чл. 58 НПК).

Кои са видовете мерки за неотклонение?

Основните белези на четирите мерки са в таблицата, а подробностите – под нея.

Мярка	Какво означава	Основание
Подписка	Не напускате местоживеенето си без разрешение	чл. 60 НПК
Гаранция	Пари или ценни книжа	чл. 61 НПК
Домашен арест	Не напускате жилището си без разрешение	чл. 62 НПК
Задържане под стража	Взема се от съда	чл. 63 и 64 НПК

Подписката е поето от обвиняемия задължение да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган, а спазването ѝ се контролира от Министерството на вътрешните работи. Домашният арест е забрана да напускате жилището си без разрешение. В досъдебното производство той се взема и контролира от съда по реда на чл. 64 и 65 НПК, а спазването му може да се следи и чрез електронно наблюдение (чл. 62, ал. 6 НПК).

Как се определя размерът на гаранцията?

Гаранцията може да бъде в пари или ценни книжа. Законът не посочва сума, а само критерий: при определянето ѝ се взема предвид и имущественото положение на обвиняемия (чл. 61, ал. 1 и 2 НПК). Затова размерът зависи от конкретния случай, а не от таблица.

Гаранцията може да внесе самият обвиняем или друго лице. Срокът за внасянето ѝ не може да е по-кратък от 3 дни и по-дълъг от 15 дни (чл. 61, ал. 4 НПК). Ако гаранцията не бъде внесена в срок, съдът може да вземе по-тежка мярка, а когато по-тежка мярка се замени с гаранция, обвиняемият се освобождава след внасянето ѝ (чл. 61, ал. 5 и 6 НПК).

Помнете обаче, че всяка мярка е свързана със задължения. При неявяване, при промяна на адреса без уведомяване или при нарушаване на мярката се взема по-тежка, а внесената гаранция се отнема в полза на държавата (чл. 66 НПК).

Задържането за 24 и за 72 часа мярка за неотклонение ли е?

Не. Полицията може да задържи лице, за което има данни, че е извършило престъпление, за не повече от 24 часа по чл. 72, ал. 1, т. 1 и чл. 73 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Прокурорът при необходимост може да задържи обвиняемия до 72 часа, за да осигури довеждането му пред съда (чл. 64, ал. 2 НПК). Нито едното, нито другото е сред четирите мерки по чл. 58 НПК.

Вид задържане	Срок	Кой решава
По ЗМВР	до 24 часа	Полицията
По чл. 64, ал. 2 НПК	до 72 часа	Прокурорът
Задържане под стража	по чл. 63, ал. 4 НПК	Съдът

Задържаното по ЗМВР лице има право на достъп до адвокат и право да уведоми посочено от него лице. Тези права му се разясняват устно и писмено при задържането (чл. 72, ал. 3, т. 1 и 7 ЗМВР). Повече за двата срока има на страницата за задържане за 24 и 72 часа. Ако задържането е свързано с екстрадиция, вижте и страницата за дела за екстрадиция.

Кога съдът налага задържане под стража?

В досъдебното производство задържането под стража се взема от първоинстанционния съд по искане на прокурора (чл. 64, ал. 1 НПК). Условията са по чл. 63, ал. 1 НПК, а именно:

• обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание;
• доказателства, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.

При първоначалното вземане на мярката реалната опасност се предполага, ако от доказателствата не се установява противното. Така е например при повторност или опасен рецидив, при предишно осъждане за тежко умишлено престъпление или при престъпление с наказание не по-малко от 10 години лишаване от свобода (чл. 63, ал. 2, т. 1–3 НПК). Предположението може да се обори: защитата може да представи доказателства, че опасност няма.

Ако основанията по чл. 63, ал. 1 НПК липсват, съдът може изобщо да не вземе мярка или да вземе по-лека (чл. 64, ал. 5 НПК). Ако обвинението е свързано с наркотични вещества, вижте и раздела за притежание и разпространение на наркотици.

Мярката не е присъда: обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда (чл. 31, ал. 3 от Конституцията).

Как протича заседанието?

Съдът разглежда искането без отлагане, еднолично, в открито заседание с участието на прокурора, обвиняемия и защитника (чл. 64, ал. 4 НПК). Той предоставя на обвиняемия и защитника възможност да се запознаят с всички събрани до момента доказателства (чл. 64, ал. 3 НПК).

Защитата е задължителна, когато е направено искане по чл. 64 НПК или обвиняемият е задържан. Ако нямате адвокат, органът Ви назначава такъв (чл. 94, ал. 1, т. 6 и ал. 3 НПК). За задържането се уведомяват семейството или посочено от Вас лице и работодателят, освен ако заявите, че не желаете това (чл. 63, ал. 7 НПК).

Съдът отчита здравето, семейното положение, професията и възрастта (чл. 56, ал. 3 НПК). Затова препоръчвам защитата да подготви документи за тези обстоятелства, например:

• документ за постоянния и настоящия адрес;
• трудов договор или друг документ за работата;
• данни за деца и за лица, които зависят от обвиняемия;
• медицински документи, ако има заболяване;
• данни за лице, което би могло да внесе гаранция.

Как се обжалва задържането под стража?

Определението на съда подлежи на частна жалба и частен протест пред въззивния съд в 3-дневен срок (чл. 64, ал. 7 НПК). Определението се обявява в заседанието и се изпълнява от този момент, без да се чака изтичането на срока за обжалване (чл. 64, ал. 6 НПК).

Въззивният съд насрочва делото в срок до 7 дни (чл. 64, ал. 6 НПК). Той заседава в състав от трима съдии, а неговото определение не подлежи на обжалване (чл. 64, ал. 8 и 9 НПК).

Определението за задържане под стража се обжалва в 3-дневен срок пред въззивния съд, който насрочва делото до 7 дни.

От 1 август 2026 г. обвиняемият или защитникът могат да обжалват пред първоинстанционния съд и законността на постановлението на прокурора за задържане до 72 часа (чл. 64а, ал. 1 НПК). Съдът разглежда жалбата без отлагане в открито заседание, а определението му се обжалва пред въззивния съд в 3-дневен срок (чл. 64а, ал. 3 и 5 НПК).

Какво се обжалва	Срок	Пред кого
Задържане под стража	3 дни	Въззивен съд
Гаранция от досъдебното производство	3 дни	Първоинстанционен съд
Определение по чл. 64а НПК	3 дни	Въззивен съд

Гаранцията, определена от органите на досъдебното производство, може да се обжалва от обвиняемия или защитника пред първоинстанционния съд в 3-дневен срок, а определението на съда е окончателно (чл. 61, ал. 3 НПК).

Как се променя мярката и колко може да трае задържането под стража?

Когато опасността обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление отпадне, задържането под стража се изменя в по-лека мярка или се отменя (чл. 63, ал. 3 НПК). Обвиняемият или защитникът може да поиска изменение по всяко време на досъдебното производство, като искането се подава чрез прокурора (чл. 65, ал. 1 и 2 НПК).

Делото се насрочва в 3-дневен срок от постъпването на искането в съда и се разглежда в открито заседание (чл. 65, ал. 3 НПК). Ако съдът потвърди мярката, може да забрани ново искане от тези лица за срок до 2 месеца, освен когато искането се основава на влошено здраве (чл. 65, ал. 6 НПК). Ето защо е добре в искането да има нови данни, а не повторение на вече разгледаното.

В съдебната фаза въпросът за изменение на мярката може да се поставя по всяко време, а ново искане в същата инстанция – при промяна на обстоятелствата (чл. 270, ал. 1 НПК).

До кога може да трае задържането?

В досъдебното производство законът поставя горна граница, която зависи от тежестта на обвинението (чл. 63, ал. 4 НПК).

Случай	Максимален срок
Общо правило	2 месеца
Тежко умишлено престъпление	8 месеца
Наказание не по-малко от 15 години	1 година и 6 месеца

След изтичането на срока задържаният се освобождава по разпореждане на прокурора (чл. 63, ал. 5 НПК). Тези срокове важат съответно и за домашния арест (чл. 62, ал. 7 НПК).

Времето, през което сте били задържани, се зачита при изпълнение на наказанието. Един ден задържане е равен на един ден лишаване от свобода, а два дни домашен арест – на един ден лишаване от свобода. Това урежда чл. 59, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). Зачита се и всяко друго задържане по НПК или ЗМВР, свързано с престъплението (чл. 59, ал. 2 НК).

Пример: при наказание 1 година лишаване от свобода 3 месеца задържане под стража се зачитат като 3 месеца и остават 9 месеца; ако вместо това е имало 6 месеца домашен арест, те се зачитат като 3 месеца.

Кога е нужен адвокат

Всеки има право на адвокатска защита от момента на задържането или на привличането като обвиняем (чл. 30, ал. 4 от Конституцията). Съветвам Ви да потърсите адвокат, още когато узнаете за искане по чл. 64 НПК. Адвокатът участва в заседанието, представя документите на защитата, подава жалбата в 3-дневния срок и иска изменение на мярката. Резултатът не може да се обещае. Онлайн консултацията струва 100–410 € и цената ѝ се приспада от хонорара, ако възложите случая на кантората. Другите материали са в раздела наказателно право.

Често задавани въпроси

Източници

• Наказателно-процесуален кодекс (чл. 56–66, 64а, 94, 270) – https://lex.bg/laws/ldoc/2135512224
• Наказателен кодекс (чл. 59) – https://lex.bg/laws/ldoc/1589654529
• Закон за Министерството на вътрешните работи (чл. 72–73) – https://lex.bg/laws/ldoc/2136243824
• Конституция на Република България (чл. 30–31) – https://lex.bg/laws/ldoc/521957377