Как можете да се защитите, ако сте жертва на домашно насилие?

Основателно или не, в обществото се е затвърдило схващането, че в такива моменти обръщането към полицията води след себе си единствено до започването на едни бавни и неефективни процедури. Но твърде малко хора знаят, че законът е предвидил възможност едно лице да се защити просто чрез обръщането за помощ към адвокат.

Това е възможно, тъй като в България действа Закон за защита от домашното насилие. Той е приет у нас през 2005г. като част от предприсъединителните процедури на България към Европейския съюз. Този закон на практика дава възможност на жертвите на домашно насилие да си осигурят защита по един бърз и ефективен ред, различен от този предвиден в наказателното ни законодателство.

Какво представлява домашното насилие и как се извършва?

Домашното насилие не се ограничава единствено до физически посегателства. Законът е уредил множество различни форми, чрез които то може да бъде осъществено. На практика домашното насилие може да бъде:

• Физическо(всяко засягане на телесната неприкосновеност на пострадалия);
• Психическо(обиди и всякакъв друг психически тормоз);
• Емоционално(манипулации и поставянето в емоционална зависимост);
• Сексуално(засягане на половата неприкосновеност на другия, включително и между съпрузи);
• Икономическо(поставянето на жертвата в икономическа зависимост);
• Както и всякакви действия, чрез които принудително се ограничава личният живот,личната свобода и личните права на пострадалия.

Кой може да бъде жертва на домашно насилие?

• Лице, намиращо се в родствена връзка с извършителя;
• Лице, което се намира или се е намирало в семейна връзка със същия;
• Лице, което е или е било във фактическо съпружеско съжителство;
• За да се приеме, че е едно дете е било жертва на домашно насилие е достатъчно то да е присъствало при извършването на каквато и да е друга форма на домашно насилие.

Кой може да е извършител на домашно насилие?

• съпруг или бивш съпруг;
• лице, с което пострадалият се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство;
• лице, от което пострадалият има дете;
• възходящ (това може да включва родители, баби и дядовци, чичовци и пр.);
• низходящ (това включва деца, внуци, племенници и др.);
• братя, сестри и дори братовчеди;
• зет, снаха, свекър и други роднини по сватовство;
• настойник, попечител или приемен родител;
• лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.

Специфичното на Закона за защита от домашното насилие е, че предоставя възможност по един по-улеснен ред съдът да даде защита на жертвата, като постанови мерки, с които да се гарантира, че извършителят няма да повтори действията си спрямо нея.

Сред мерките, които може да наложи съдът на извършителя се включват:

• отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище;
• забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, както и жилището, местоработата и други места, които пострадалият посещава;
• временно определяне на местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието;
• задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
• глоба;
• както и други мерки, които биха били полезни спрямо конкретния казус.

В същото време нищо от това не отменя и не пречи на пострадалия да подаде жалба пред полицията и да иска започването на наказателно производство срещу извършителя на домашното насилие . Този специален закон просто предоставя на жервите възможността по-бързо, по-ефективно и по един по-улеснен ред да се защитят като поискат от съда постановяването на някои от изброените мерки. Допълнителна гаранция за защита дава и фактът, че нарушаването на някоя от вече постановените мерки по този закон само по себе си на практика съставлява престъпление по чл. 296 от Наказателния кодекс и предвижда до 3 години лишаване от свобода.

Наред с тези предимства друга специфика на Закона за защита от домашното насилие е и че урежда възможността производството по него да започне не само по искане на пострадалия, но и на негови близки роднини или настойници. Това е закрепено изрично в закона, тъй като често жертвите, поради страх не се осмеляват сами да предприемат подобни действия. Друга причина, поради която е възможно едно лице да не потърси помощ е финансовата. Законът е уредил и това, като е постановил,че държавните такси в това производство се дължат от извършителя на домашното насилие и не следва да се входират от пострадалия при подаване на искането.

Предимства на Закона за защита от домашното насилие:

• Осигурява по-бързо производство;
• Производството се води от съда по постоянния или настоящия адрес на пострадалия, а не на извършителя;
• Защитата се търси по гражданскоправен ред и съответно е по-улеснена за пострадалия;
• Въвеждат се мерки, задължителни за извършителя, които гарантират предотвратяването на нови актове на домашно насилие;
• Производството се води отделно и самостоятелно от евентуално друго дело за родителски права;
• Урежда и т.нар. заповед за незабавна защита, която се издава в срок до 24 часа, когато има данни за непосредствена заплаха за живота на пострадалия;
• Не се изисква заплащане на такси от пострадалия;
• Ако има постановени мерки за защита в друга държава-членка на Европейския съюз, съдът може да издаде заповед за защита и на територията на България.

За да се възползвате от тези предимства и да гарантирате защитата си от домашно насилие е достатъчно единствено да се обърнете към адвокат, специалист в делата за домашно насилие. От адвокатска кантора „Шулев“ можем да помогнем на Вас или на Ваш близък, който е бил жертва на такова. Юристите ни ще се запознаят с Вашия казус и ще предприемат всички необходими действия, така че бъдещи подобни инциденти да бъдат предотвратени, а Вашата сигурност да бъде гарантирана.