Всеки от нас притежава частна собственост под формата на вещи - движими или недвижими.
Въпреки това, често нашето право на собственост върху имуществото ни е обект на различни посегателства от страна на други хора.
Възможно е те да желаят да обсебят нашите имоти изцяло или само частично. Независимо от техните намерения, Вие имате на Ваше разположение голям брой законови способи за правна защита!
Адвокатска кантора „Шулев“ предлага пълно правно обслужване по защита собствеността на нашите клиенти! Ние притежаваме дългогодишна експертиза в този отрасъл на правото и градим нашата репутация въз основа на голям брой спечелени дела и доволни клиенти. В зависимост от спецификата на Вашия казус, ние ще Ви консултираме и ще Ви предоставим правна помощ на най-високо ниво.
В нашата практика, често до действия по защита на правото на собственост се стига когато две или повече лица претендират, че притежават право на собственост или ограничено вещно право върху дадена вещ, взаимно отричайки си тези права.
Проблем възниква не само когато е отнето владението върху имота, но и когато се извършват други действия застрашаващи или пречещи на нормалното упражняване на правото на собственост върху него. Защитата на собствеността се активира по волята на страните и се реализира чрез предявяване на предвидените в закона искове по съдебен ред , за което силно препоръчваме да си наемете добър адвокат по вещно право в София или за цяла България!
Българското законодателство урежда няколко способа за защита правото на собственост посредством исков процес. Най-важните от тях са:
Съгласно закона, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това
Целта на иска е връщане на вещта във фактическата власт на собственика й.
Предявяването на този иск се подчинява на правилата за местна и родова подсъдност.
Това означава, че неговото предяване се извършва пред компетентния за целта съд, в района на който се намира имота.
Искът не може да се погасява по давност. Често пъти в теорията този иск се определя като иск на невладещия собственик срещу владеещия несобственик.
Ако вещта е недвижим имот, доказването е улеснено от законовите изисквания за форма при прехвърлянето му (нотариален акт или писмен договор – ако се придобива от общината или държавата), както и от наличната информация от имотния регистър, в който се вписват по партидата на имота всички промени по него, тежести, прехвърляния и пр.
Въпреки това, често доказването на собствеността върху недвижим имот се оказва трудна задача, а още повече, значително по-трудно се доказва правото на собственост върху движими вещи – особено ако за тяхното придобиване не се изисква някаква квалифицирана форма за действителност на сделката (тоест наличие на писмен договор или нотариален акт например).
В хода на съдебния процес се използват всякакви видове позволени доказателства, включително и свидетелски показания. Най-често такива се използват за доказване на обстоятелството, че ответникът владее вещта. Понякога затруднение предизвиква и отграничаването на претендираната движима вещ от многото други от същия род чрез индивидуализиращи белези.
Ищецът трябва да докаже, че именно ответникът е лицето, което владее или държи без правно и законово основание въпросният имот.
Това често пъти също не е лека задача, тъй като ответникът може да възрази, че е придобил вещта по давност или че владее вещта по силата на придобито ограничено вещно право (например има учредено право на ползване или на строеж).
Ответникът може да възрази като се позове на законовото му право да упражнява право на задържане върху вещта, ако е направил подобрения или разноски по запазването и подобряването на въпросния имот.
Освен всички тези вещно правни възражения, ответникът може да възрази и посредством облигационно правни възражения - например, че държи вещта по силата на някакъв договор (договор за наем, договор за влог, договор за лизинг и т.н.).
При тези възражения, обаче, тежеста на доказване лежи върху ответника – именно той трябва да докаже, че съществува облигационното правоотношение (наличието на някакъв договор), което твърди.
Най-накрая ответникът би могъл да предяви и чисто процесуални възражения – че исковата молба не е редовна или допустима, че не той е лицето, което владее вещта и др.
Когато един от съсобствениците предявява ревандикационен иск срещу дадено трето лице, владеещо вещта, той може да предяви иска както само за своя дял, така и за цялата вещ.
Собственикът на един имот може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право
Ответник по негаторния иск е лицето, което създава смущения и пречи на правото на собственост.
Този иск се предявява когато собственикът владее вещта, но действия на друго лице накърняват или застрашават владението и изобщо правото на собственост. Предпоставка за предявяване на иска са например определени периодични посегателства върху вещта без да се осъществява постоянно нарушаване на владението или въздействия върху вещта, които я променят, или изграждане на стена в съседния имот в разрез със строителните правила, която хвърля сянка върху имота на ищеца и т.н.
В зависимост от посегателството искът може да бъде установителен или осъдителен и респективно такова е и решението. С иска може да се съедини и иск за обезщетение, което съдът да присъди. За да се стигне до такова решение тук също трябва да се осъществи активната и пасивна легитимация, но особеното е да се установи, че в резултат на извършваните дейсвия собственикът не може да упражнява правото си на собственост в пълния му обем.
С тези два иска се защитава както право на собственост, така и ограничено вещно право – право на ползване, право на строеж и т.н.. Тези искове могат да се предявяват и между съсобственици – например когато един от тях е завладял неоснователно цялата вещ и не допуска другите да владеят или когато единият съсобственик позволява на другите да владеят вещта, но с действията си им пречи да осъществяват това владение пълноценно.
Собственикът на недвижим имот може да иска определяне на границите между своя и съседните имоти.
Този иск има за обект само и единствено недвижими имоти.
Той е неприложим по отношение на недвижими имоти, чиито граници са определени с влязъл в сила подробен устройствен план (ПУП).
Прилага се само за имоти с неопределени граници – извън регулация.
Често този иск преминава в ревандикационен иск, тъй като след установяване на границите следва тази част от имота, която се владее неправомерно от единия съсед да се освободи. Особеност на този иск е че смислово и двете страни се явяват едновременно и ищец и ответник, доколкото съдът установява границата и преди това не е известно кой от двете страни е навлязъл в чужд имот. В този смисъл въпреки наличието и на други мнения преобладаващото становище в теорията е, че този иск е установителен и няма за цел да се преустанови някакво нарушение, въпреки, че в действителност много често това е резултатът от предявяването му.
Всеки гражданин може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Този иск не е предвиден във вещното право, а в процесуалното право, но може да се прилага и по отношение установяване на правото на собственост или друго ограничено вещно право.
Искът може да се използва ако някой твърди, че е собственик или притежава ограничени вещни права от вещ – за да се докаже, че това не е истина.
На най-високо ниво в йерархията на българското законодателство, правото на собственост има конституционно правна защита чрез прокламиране на неговата неприкосновеност в чл. 17 от Конституцията на Република България.
Правото на собственост има и наказателноправна защита чрез съставите, залегнали в глава V от Наказателния кодекс.
Тоест, в определени случаи, посегателството срещу Ваше имущество е и престъпление и вие можете да търсите отговорност от извършителя!
.jpg)
