Дело за обезщетение на вреди, причинени от дейността на администрацията (органите на изпълнителната власт)

Държавата и общините  като носители на публична власт упражняват властническите си правомощия, чрез своите органи и длъжностни лица, включени в тяхната структура.  Реализираната от тях власт следва да бъде в полза и за доброто на обществото и човека. Нерядко обаче тази власт се упражнява неправилно и води до причиняването  на вреди, отговорност за която се носи не персонално от самия служители в дадено учреждение, а от държавния орган, в състава  и дейността на който той е  включен и работи. Отговорността за парично обезщетяване на пострадалите  лица се реализира по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) чрез подаването на съответния иск до съда.

Когато държавата и общините, като участници в гражданския оборот, причинят вреди на физическо или юридическо лице, пътят за търсене на парично обезщетение за причинените вреди е общият ред по Закона за задълженията и договорите, а не по специалния закон ЗОДОВ.

Кои действия/бездействия/актове са незаконни?

Незаконни са тези действия, които не са извършени по предписания от закона ред, начин и форма или са извършени от орган или длъжностно лице, които не са компетентни в конкретния случай.

Когато законът създава задължение за съответното длъжностно лице или орган да извърши определено действие по съответния начин и време, без право на лична преценка, а той не го извърши, тогава е налице незаконно бездействие.

Незаконни са актовете, които не са издадени от компетентен орган, не са издадени в предписаната от закона форма или са нарушени други изисквания на закона.

За образуване на производството за вреди,  няма изискване органът или длъжностното лице да са действали виновно. Те може да са били добросъвестни, но ако от съответното действие/бездействие или акт са причинени вреди, отговорността на държавата или общината може да бъде реализирана.

Пред кой орган се завежда делото и кой е ответник по иска?

Делото се завежда пред административния съд по мястото, където е настъпило увреждането или където е настоящият адрес или седалището на ищеца (увреденото лице). Искът може да се предяви в 5 – годишен срок от момента, в който актът, действието или бездействието на органа бъдат отменени.

Искът за обезщетение срещу държавата  се подава срещу юридическото лице, което се представлява от органа, издал незаконния акт или извършил незаконното действие.

При дело за вреди срещу общината прекият ответник се явява самата тя.

При дело за вреди срещу съда и прокуратура  като специфични органи в съдебната власт ,   искът  за обезщетяване се подава срещу самите тях.

Много е важно ответникът по иска да се определи точно, тъй като в противен случай исковата молба няма да бъде разгледана от съда.

‍

Какви вреди могат да бъдат обезщетени по този ред? Кой може да заведе делото?

Условие за предявяване на иск срещу държавата/общината или орган от съдебната власт  е правата и законните интереси на даден човек, фирма или юридическо лице с нестопанска цел  да са увредени. Вредите могат да бъдат, както   имуществени, така и неимуществени.   Имуществените вреди са  претърпени парични загуби, унищожено имущество и собственост , пропуснати бъдещи  ползи , при които имуществото на дадено лице е могло да се увеличи, но това не се е случило.  Неимуществените вреди са  преживени болки и страдания,  психически стрес, негативни емоционални преживявания, накърнени чест, достойнство и добро име, влошени отношения с околнита, загубата на работа, развод  и др.,  когато увреденото лице е физическо лице (т.е. човек). Ако е юридическо лице (фирма, сдружение и т.н.) претърпените вреди могат да бъдат само имуществени. Във всички случаи обаче, вредите трябва да са пряка и непосредствена последица от незаконното действие/бездействие/акт, т.е. те да са настъпили като следствие от тях.

Ако увреденото лице е физическо, делото може да бъде заведено и от неговите наследници, ако то почине и причинените вреди са имуществени. Ако са неимуществени, делото вече трябва да е било заведено от него, за да могат наследниците му да наследят правото му на обезщетение.

‍

За какви действия, бездействия и актове на администрацията отговарят държавата и общините и коя дейност е административна?

Под административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се разбира тази дейност, която има подзаконов, управленски, властнически, публичен характер и е насочена към възникване на административно правоотношение между административния орган и съответното лице. Такава дейност осъществяват органите на изпълнителната власт и други органи в изрично предвидени случаи.

Отговорността на държавата и общините обхваща всички преки вреди, причинени от нейните органи или длъжностни лица от техния състав, при осъществяване на административната (изпълнителна) дейност. Например, вреди, причинени от  издаден незаконосъобразен или нищожен административен акт, от  отказ за издаване на административен акт, когато такъв е следвало да бъде издаден, от  унищожаване или изгубване на документ, от  издадено наказателно постановление, което впоследствие е било отменено, от запориране и възбрана на имущество от НАП, когато действията и са били отменени, от   бездействие по предоставяне на навременна дължима медицинска помощ в местата за лишаване от свобода и други. На практика случаите, при които могат да възникнат вреди в следствие на незаконосъобразни действия на държавната и общинска администрация са неизчерпаемо много.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди – „Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.“

• Отменено наказателно постановление – една от най-честите хипотези на практика.  Когато има издадено наказателно постановление, което впоследствие е отменено, лицето, срещу което е издадено, има право на обезщетение на причинените вреди. Няма значение на какво основание е отменено постановлението - при отмяната му като незаконосъобразно, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват негова пряка и непосредствена последица. Важно е да се спомене, че при исковете за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им, представляват пряка последица от отменения акт и също подлежат на обезщетяване.
• Когато е налице издаден незаконосъобразен административен акт, искът за вредите, настъпили вследствие издаването му, се предявява след неговата отмяна или след оттеглянето му от издаващия орган. Ако се образува производство по оспорване и отмяната на акта, искът за вреди може да бъде предявен в същото производство, като ако актът бъде отменен, съдът веднага ще разгледа и ще се произнесе относно обезщетението на вредите и техния размер.
• Когато даден административен акт е отменен като незаконосъобразен, но вече административният орган е започнал действия по принудително изпълнение, на основание чл. 301 от Административнопроцесуалния кодекс, административният орган е длъжен в едномесечен срок да възстанови нарушеното право, а ако е невъзможно – да удовлетвори засегнатото лице по друг законен начин. В противен случай, засегнатото лице може да иска обезщетение по съдебен ред. По съществото си, това е специален начин за обезщетение на претърпени вреди, различен от този по ЗОДОВ и следва да се върви по него в тези хипотези.
• При наличие на нищожен или оттеглен административен акт, искът за обезщетение на вредите може да се предяви в самостоятелно производство,  като съдът първо ще разгледа въпросите по нищожността/оттеглянето и след това ще се произнесе по същество относно причинените вреди.
• В хипотезата на незаконосъобразни действия или бездействия, не е необходимо същите да бъдат обявени за такива. С подаването на исковата молба производството се образува, а съдът, както в горната хипотеза, първо ще се произнесе относно законосъобразността на съответното действие/бездействие и след това ще се произнесе по същество относно причинените вреди. Типичен пример на незаконосъобразно бездействие е, когато при принудително отчуждаване на имот, собственикът е обезщетен с друг имот, но на практика не му е предаден.
• Тъй като има много органи, които осъществяват административна дейност, по-долу ще посочим различни такива, които при причинени вреди от дейността им, също отговарят за тях и срещу тях може да бъде предявен иск, а именно: НАП; НОИ; НЗОК; директорът на Център "Фонд за асистирана репродукция" (в рамките на производството, уредено от Правилника за организация на дейността и работа на Център "Фонд за асистирана репродукция", както и във връзка с дейността, свързана с финансиране на асистираната репродукция); специализираните органи по изпълнение на наказанията, каквито са: главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията", началниците на затвори и поправителни домове, началниците на Областните служби „Изпълнение на наказанията", началниците на пробационните служби и арестите, Комисиите по изпълнение на наказанията и пробационните съвети, както и Прокуратурата във връзка с надзорната й дейност по чл. 5 от ЗИНЗС (иначе искът за вреди срещу Прокуратурата се завежда на основание чл. 2 от ЗОДОВ, но само в тази хипотеза е по чл. 1!!!); Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (понастоящем Агенция за публичните предприятия и контрол); Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА) и много други.

Съдебно производство

Съдебното производство е специфично исково и започва с писмена искова молба от увреденото лице (ищец в производството), а не с жалба. Препоръчително е  тя да бъде изготвена от адвокат с високо ниво на правни познания и умения, който да представлява пострадалото лице в самото съдебно дело.  В производството пред съд  участва и прокурор тъй като според Конституцията на Република България прокуратурата следи служебно за спазването на законността.  

Делата могат да се  разглеждат на три съдебни инстанции като последните такива са  Върховния касационен съд или Върховния административен съд.

Важно е да се отбележи, че ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи, а ако има виновно допринасяне за увреждането, обезщетението ще се намали от разглеждащия спора съд.

Скъпо ли е завеждането на дело за вреди срещу държавата/общината?

НЕ !  За образуване на дело по ЗОДОВ се дължи държавна такса, която е в минимални размери. Когато ищецът (лицето, претърпяло вреди) е физическо лице, едноличен търговец или юридическо лице с нестопанска цел (сдружение или фондация), таксата е в размер на 10 лева. За останалите юридически лица (фирми – търговски дружества) таксата е в размер на 25 лева. Ако сте упълномощили адвокат за представителство в производството, заплатеният хонорар ще ви бъде възстановен от ответника след като  бъде осъден по делото. Това е така, защото с поведението на своите служители той ви е нанесъл вреди и е станал причина за завеждане на делото от вас, поради което дължи и обезщетяване на допълнителните ви разходи за защита.

Адвокатска кантора „Шулев“ в делата по ЗОДОВ.

Нашата кантора  разполага с квалифицирани адвокати и утвърдени специалисти, които могат да ви защитят успешно в дело за вреди срещу държавата , общината,  съд,  прокуратура и разследващите органи.    Случаите на причинени вреди са много и различни, затова ако имате съмнения,  не се колебайте да се свържете със  специалист от Адвокатска кантора „Шулев“, който ще Ви консултира и помогне.  Кантората ни предлага следните услуги:

• Правна консултация по всички  въпроси на отговорността на държавата и общините за вреди и в частност за отговорността при незаконосъобразно поведение на длъжностни лица от конкретна държавна или общинска администрация.
• Изготвяне на искова молба и подготовка на всички необходими книжа за завеждане на дело по ЗОДОВ;
• Извънсъдебна защита в процедура по обезщетяване, когато такава  е предвидена по закон;
• Защита на пострадалия пред съд по дело за вреди срещу държавен орган , общината, съд, прокуратура и разследващите органи;
• Защита и представителство за събиране на присъденото парично обезщетение от вреди след приключване на съдебния процес;