По закон и по своето идейно естество държавата и общините упражняват властта в полза на обществото и човека. Нерядко обаче тази власт се упражнява неправилно като със своите действия или бездействия могат да се причинят и вреди. Държавата и общините не действат пряко, а чрез представители, като това могат да бъдат различни органи и отделни длъжностни лица – служители в тяхната структура. Именно за техните вредоносни действия, бездействия и издадени актове, отговарят държавните органи и общини, в състава на които те работят, а отговорността им спрямо увредените лица се реализира по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) чрез подаването на съответния иск до съда.
Съдът като специфичен орган на власт в състава на съдебната система също носи отговорност за причинени при правораздаването му вреди на гражданите и юридическите лица, когато те са пострадали от незаконосъобразни негови действия или просто поради забавено правосъдие. Колкото и да е странно за обикновения човек тази отговорност също се реализира чрез завеждане на иск срещу съда пред друг съд, който да го разгледа. Отговорност за своите вредоносни действия носят и могат да понесат и прокуратурата и органите по разследване.
Държавата , общините или органите на съдебната власт могат да причинят вреди не само в качеството си на публичноправни субекти и упражнявайки правомощията си на публични органи на власт. В условията на пазарна икономика те участват в гражданския оборот и ако причинят вреди по този начин то пътят за търсене на обезщетение е общият ред по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) или друг специален закон, уреждащ частните им правоотношения с увреденото лице, а не по специалния закон - ЗОДОВ.
Ако вие сте пострадал от незаконно действие или бездействие на служител в държавната , съдебната или общинската администрация при изпълнение на служебните му задължения, то за причинените ви вреди се дължи парично обезщетение, а отговорността за неговото изплащане се носи именно от органа на власт, в чиято структура работи служителят.
Кои действия, бездействия и актове са незаконни?
Незаконни са тези действия, които не са извършени по предписания от закона ред, начин и форма или са извършени от орган или длъжностно лице, които не са компетентни в конкретния случай да ги извършат.
Когато законът създава задължение за съответното длъжностно лице или орган да извърши определено действие по съответния начин и време, без право на лична преценка, а той не го извърши, тогава е налице незаконно бездействие.
Незаконни са актовете, които не са издадени от компетентен орган, не са издадени в предписаната от закона форма или са нарушени други изисквания на закона.
За образуване на производството за вреди, няма изискване органът или длъжностното лице да са действали виновно. Те може да са били добросъвестни, но ако от съответното действие/бездействие или акт са причинени вреди, отговорността на държавата или общината може да бъде реализирана.
Пред кой орган се завежда делото и кой е ответник по иска?
Делото се завежда пред съда по мястото, където е настъпило увреждането или където е настоящият адрес или седалището на ищеца (увреденото лице). Искът може да се предяви в 5 – годишен срок от момента, в който актът, действието или бездействието на органа бъдат отменени.
Искът за обезщетение срещу държавата се подава срещу юридическото лице, което се представлява от органа, издал незаконния акт или извършил незаконното действие.
При дело за вреди срещу общината прекият ответник се явява самата тя.
При дело за вреди срещу съда и прокуратура преките ответници са самите те.
Много е важно ответникът по иска да се определи точно, тъй като в противен случай исковата молба няма да бъде разгледана от съда.
Какви вреди могат да бъдат обезщетени по този ред? Кой може да заведе делото?
Условие за предявяване на иск срещу държавата/общината или орган от съдебната власт е правата и законните интереси на даден човек, фирма или юридическо лице с нестопанска цел да са увредени. Вредите могат да бъдат, както имуществени, така и неимуществени. Имуществените вреди са претърпени парични загуби, унищожено имущество и собственост , пропуснати бъдещи ползи , при които имуществото на дадено лице е могло да се увеличи, но това не се е случило. Неимуществените вреди са преживени болки и страдания, психически стрес, негативни емоционални преживявания, накърнени чест, достойнство и добро име, влошени отношения с околнита, загубата на работа, развод и др., когато увреденото лице е физическо лице (т.е. човек). Ако е юридическо лице (фирма, сдружение и т.н.) претърпените вреди могат да бъдат само имуществени. Във всички случаи обаче, вредите трябва да са пряка и непосредствена последица от незаконното действие/бездействие/акт, т.е. те да са настъпили като следствие от тях.
Ако увреденото лице е физическо, делото може да бъде заведено и от неговите наследници, ако то почине и причинените вреди са имуществени. Ако са неимуществени, делото вече трябва да е било заведено от увредения човек, за да могат наследниците му да продължат делото и да наследят правото му на обезщетение.
За какви действия, бездействия и актове на съда отговаря държавата и подлежат на обезщетяване ?
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди – „Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при:
Според съдебната практика, в посочените по-горе случаи, по чл. 2 от ЗОДОВ, само в хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 4 (налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание бъде отменено) и т. 5 (прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно; изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер) от ЗОДОВ, ответник по иска е съответният съд. Това е така, доколкото при другите хипотези липсва причинна връзка между актовете на съда /вкл. който и по реда на инстанционния контрол е отменил съответното задържане/ и настъпилите вреди, респективно такава има само с действията на Прокуратурата на РБ /защото без тях не би се стигнало до съответното задържане/.
Съдебно производство в делата по ЗОДОВ
Съдебното производство е специфично исково и започва с писмена искова молба от увреденото лице (ищец в произовдството), а не с жалба. Препоръчително е тя да бъде изготвена от адвокат с високо ниво на правни познания и умения, който да представлява пострадалото лице в самото съдебно дело. В производството пред съд участва и прокурор тъй като според Конституцията на Република България прокуратурата следи служебно за спазването на законността.
Делата могат да се разглеждат на три съдебни инстанции като последните такива са Върховния касационен съд или Върховния административен съд.
Когато вредите са причинени от дейността на съда:
Ако даден съд е причинил вредата, то той не може да правораздава по предявен срещу самия него иск тъй като в случая той ще бъде страна по делото. В такава хипотеза делото за вреди ще се гледа от най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд.
Адвокатска кантора „Шулев“ в делата по ЗОДОВ.
Нашата кантора разполага с квалифицирани адвокати и утвърдени специалисти, които могат да ви защитят успешно в дело за вреди срещу държавата , общината, съд, прокуратура и разследващите органи. Случаите на причинени вреди са много и различни, затова ако имате съмнения, не се колебайте да се свържете със специалист от Адвокатска кантора „Шулев, Белев и партньор“, който ще Ви консултира и помогне. Кантората ни предлага следните услуги:
