Всяко наследство представлява съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Ето защо , когато човек получава наследство, то той не получава само имуществото от своя починал роднина , а също така наследява и неговите задължения , както и отношенията, в които наследодателят му се е намирал с трети лица.
Има много житейски ситуации, когато наследниците по закон са изправени пред риска да придобият от своя наследодател повече задължения, отколкото права, или дори само задължения, без никакви права. Ето защо пред всеки човек, попаднал в ситуация да реши дали да приеме или се откаже от наследството възниква въпросът какво да направи и как да го направи . За взимането на най-правилното решение той се нуждае от консултация с квалифициран адвокат с опит и познания не само в семейното и наследствено право, но понякога твърде често и в изпълнителния процес и защита срещу кредитори, често измежду които на пазара присъстват и т.нар. колекторски фирми.
На всички, които са призвани да наследят, обръщаме внимание , че законът дава възможност на всеки наследник по своя лична преценка да се откаже от наследството, като по този начин се освободи от пасивите на наследството, но едновременно с това и не придобива активи, ако има такива. Обобщено казано, отказалият се от наследството се счита, че никога не е бил наследник на своя починал роднина и не наследява нито неговите имоти , вещи и пари, нито неговите задължения.
Най-важното условие, за да може да се направи отказ от наследство, е след откриване на наследството, наследникът да не направи никакви явни или скрити (конклудентни) действия за неговото приемане. За конклудентни действия могат да се приемат, например, ползването на наследствен имот, дори и да не е деклариран от наследника в общината, получаването на „плодове“ от имуществото на наследодателя – например наем от трето лице за ползван имот на наследодателя, получаването на парични средства от банковата сметка на наследодателя и други подобни. Като действия по приемане на наследството се считат такива по разпореждане с имуществото на наследодателя – продажба на самото наследство, продажба или дарение на имот или други вещи като автомобил например, учредяване на ипотеки и други тежести върху имоти и вещи от наследството дори ако наследникът изрично не е вписал приемане на наследството в съда.
Ако се установи, че наследникът е извършил каквито и да било действия, които представляват приемане на наследството, той не може да направи отказ от наследство, а ако все пак се документира такъв – същият е нищожен и няма да породи никакво правно действие.
Обратна поредност на действията също е правно невъзможна, а именно – след като вече е направен отказ от наследство, същият е неоттегляем и наследникът не може впоследствие да пристъпи към приемане на наследството, било то и под опис.
Извън посочените по-горе условия, няма други нормативни пречки за извършване на отказ от наследство, като същият дори не е ограничен по време – може да се направи винаги, когато наследникът прецени това за необходимо, стига, както се поясни, да не е извършил междувременно действия по приемане на наследството.
Освен преките наследници, отказ могат да направят и техните последващи наследници, които имат избора да се откажат от наследството на наследодателя на техния наследодател, дори и да приемат личното наследството на последния.
За извършване на отказ от наследство от наследник, който е непълнолетен или е поставен под запрещение, има допълнителна предпоставка, за да се формализира неговият отказ, а именно – да се получи предварително разрешение от съда, който следва да прецени дали това е в интерес на лицето. Разрешението се дава в пециално уредено охранително производство, за което се нуждаете от съдействието на адвокат.
Процедурата за извършване на отказа започва с изготвяне на писмено заявление, подписано лично от наследника, който прави отказа. Заявлението се подава до районния съд, в района на който е открито наследството, след което съдът разпорежда вписването на отказа в нарочна за целта книга. Към заявлението се прилагат акт за смърт, удостоверение за наследници и документ за платена държавна такса. Тази процедура също касае специално уредено в закона охранително производствто пред съд, за което помощ и съдействие може да получите от адвокат Радослав Шулев. Важно е да се знае, че отказът от наследство поражда действие от датата на вписването му. В този смисъл, вписването има не само оповестително действие, но и формално предизвика исканата от наследника промяна.
Практическият ефект от вписания отказ от наследство е, че лицето, което го е направило, се изключва от кръга на наследниците, а с неговия наследствен дял се увеличават дяловете на другите наследници от същия наследствен ред. Ако няма наследници от същия ред, делът на отказалия се увеличава дяловете на наследници от следващия, съгласно Закона за наследството, ред за наследяване.
Тъй като процедурата за отказ от наследство е строго формална, препоръчително е да се ползва квалифицирана правна помощ, както за извършване на отказа, така и за обсъждане на всякакви въпроси, свързани с неговите последици. Често например, приемането на наследство под опис като друга процедура за приемане на наследството , би ограничила претенциите на кредитора на наследодателя , а с това наследникът би се сдобил с възможност да получи чисто имущество без дългове , стига активите в наследството да надхъврлят неговите пасиви.
Ако предвиждате да правите отказ от наследство или да се консултирате дали това наистина е необходимо с оглед задълженията на вашия наследодател, както и ако сте лице, което иска да купи имот, придобит по наследство, респ. следва да се извърши надлежна проверка за наличието на отказ от някой от наследниците – може да се свържете с адвокат Радослав Шулев, който има дългогодишен опит с казуси от такова естество и ще ви предостави правни услуги на експертно ниво и при конкурентно парично възнаграждение.
