.jpg)
Кога лице може да бъде поставено под запрещение или задължително настанено за лечение?
Според Закона за лицата и семейството непълнолетните на възраст от 14г. до 18г. и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат лично за своите работи, се поставят от съда под пълно запрещение и стават недееспособни. Слабоумие е налице тогава, когато едно лице страда от различна степени на умствена недоразвитост – идиотия, имбецилност, дебилност, олигофрения.
При душевна болест лицето страда от психически заболявания като шизофрения, епилепсия, биполярно разстройство и др. Законът допълва, че пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.
Поставените под пълно запрещение лица не могат чрез лични действия да придобиват или губят конкретни права и да поемат конкретни задължения. Това правят вместо тях техните законни представители – родители или настойници. На практика поставените под пълно запрещение се приравняват на малолетните (на възраст под 14 г.)
Ограничено запретените извършват правни действия лично, но със съгласието на техните родители или попечители, като закона им дава и правото да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд.
Какво следва да знаем за производството по поставяне на едно лице под запрещение?
Лицата активно легитимирани да искат поставяне на едно лице под запрещение независимо от това дали се претендира пълно или ограничено запрещение са:
От изложеното до момента е видно, че процедурата по поставяне под запрещение цели да изземе възможността на едно лице да сформира само правно валидна воля, като по този начин да се защитят както интересите лицето страдащо от горепосочените заболявания, така и интересите на околните, с които то общува, има отношения или се намира в някаква връзка с тях.
Важно е да знаете, че не всяка психична болест налага поставянето на едно лице под запрещение, а само такава, която засяга дълготрайно психиката на лицето и възможността му да възприема правилно заобикалящия го свят и се грижи само за своите работи.
Как протича производството по поставяне под запрещение?
Производството по поставяне под запрещение е исково производство, което се завежда от онова лице, което има правен интерес, пред съответния окръжен съд , а в София пред Софийски градски съд. В хода на делото съдът изследва обстоятелството дали действително лицето, за което се иска поставяне под запрещение, страда от слабоумие или душевна болест, както и в каква степен е засегната психиката и мисловните му процеси. Лицето, чието запрещение се иска, се изслушва от съда като по делото се назначава и съдебна психиатрична експертиза.
При постановяване на съдебно решение, с което едно лице се поставя под пълно запрещение или ограничено запрещение, то се изпраща на органа по настойничество и попечителство, който е кметът на общината или овластеното от него длъжностно лице.
От своя страна органът по настойничество назначава настойнически съвет , който се състои от настойник, заместник настойник, и двама съветници, излъчени от роднините на поставения под запрещение, които да полагат грижи за лицето и са дали писмено съгласие за това. Поставеният под запрещение живее при настойника си, но често се случва да бъде настанен и в лечебно заведение поради състоянието си. Настойникът носи пълна отговорност за запретеното лице, управлява имуществото му и паричните му средства.
Какво е задължително настаняване за лечение?
Задължителното настаняване за лечение се осъществява съгласно Закона за здравето. За разлика от поставянето под запрещение, тук лицето на губи своята дееспособност като на същото не се назначава настойник. Настаняват се за задължително лечение лица , които поради психичните си проблеми могат да извършат престъпление, опасни са за близките и себе си, съставляват опасност за околните или застрашават сериозно здравето на околните или своето собствено. Такива са лицата със следните психични разстройства:
Съдебното производство за принудително настаняване в лечебно заведение започва по искане на прокурор до районния съд, като сигнал до него за възникнала подобна нужда могат да отправят роднините на лицето, чието настаняване се иска, личният му лекар, органите на МВР , настойник или попечител, и всички други заинтересовани лица. Участие в образуваното дело взимат прокурорът, защитник на лицето, чието настаняване се иска, както и самото лице, а също така и психиатър. По делото се извършва съдебна психиатрична и психологична експертиза .
При наличие на предпоставки съдът произнася решение за принудително настаняване за лечение като едновременно с това определя лечебното заведение, в което лицето се настанява, срокът за настаняване, форма на лечението – стационарно или амбулаторно в специализирана психиатрична болница, лицето, което ще изразява информирано съгласие за лечението, наличието или липса на възможност, лицето което се настанява само да изразява информирано съгласие за лечението си.
Принудителното настаняване за лечение е винаги в определен от съда срок. То се прекратява с изтичането на срока или с ново решение на районния съд по местонахождение на лечебното заведение. След прекратяване на лечението лицето се връща у дома.
Важно е да знаете, че разноските по престой на лицето в болница за принудително лечение се поемат от държавата и близките и лицето , което е настанено за лечение не плащат нищо за него.
Правни услуги на Адвокат Радослав Шулев при поставяне под запрещение и принудително настаняване за лечение
