Все повече се наблюдават случаи, в които родителите на дадено дете не могат да постигнат съгласие относно пребиването на детето им в една или друга държава особенно след обтягане на отношенията помежду им, в контекста на развод или на фактическа раздяла.
Детето в подобни ситуации се намира в най-неблагопритната ситуация, като става жертва на проблемите на родителите си и именно международното отвличане на дете е често срещано явление, като кулминация на задълбочаващия се семейноправен конфликт.
Какво следва да разбираме под „международно отвличане на дете“?
За да се даде отговор на този въпрос най-лесно е да се следва международната уредба в областта на родителските права и тяхното реализиране в рамките на различни държави.
Специално внимание следва да се отдели на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980г., по която Република България е страна от 2003г.
С качеството си на международен договор тази конвенция има наднационален характер и пряко се прилага по отношение на международното отвличане на дете, което я прави един ефикасен инструмент за решаване на подобни обикновенно твърде сложни и комплексни семейноправни въроси поради самият характер и калибър на отношенията и наличието на дете, което в повечето случай е още не достатъчно зряло и психически укрепнало, за да преживее с лекота конфликта между родителите.
С оглед на посочената конвенция под международно отвличане на дете следва да разбираме именно действия по прехвърляне или задържане на детето, който са в нарушение на правото на упражняване на родителски права, независимо дали те се предоставени за упражняване от единия родител или се упражяват съвместно от двамата.
За да сме изправени пред хипотезата на международно отвличане на дете детето следва да е прехвърлено или задържано в дръжава, която е различна от обичайното му местопребиваване.
Това ще е случай, при който например майката отвежда детето в Англия, което поначало живее в България, или обратното.
Какво можем да направим, когато нашето дете е жертва на международно отвличане?
Преди всичко трябва да сигнализираме на централните органи, които са компетентни да разгледат случая в държвата, в която детето обикновенно пребивава. В границите на Хагската конвенция всяка държава, в която конвенцията се прилага при подписването й посочва компетентните за целите на конвеницията органи, като за Република България това е Дирекция „ Международна правна закрила на детето и международни осиновявания“ към Министерството на правосъдието на Република България. Сезирането на този компетентен орган става посредством нарочна молба подадена от легитимирано лице по смисъла на конвецията.
Какво трябва да съдържа молбата за връщане на детето?
Като основно съдържание на молбата могат да се избраят следните реквизити, а именно:
Като следва да се отбележи, че молбата може да бъде придружена или допълнена с всички налични документи, които косвено или пряко са свързани с основанията на молителя, като например съдебно решение или споразумение, въз основа на което са предоставени за упражяване родителските права или удостоверение от централен орган на държавата, в която детето има обичайно местопребиваване и др.
С какво трябва да сме наясно във връзка с процедурата по връщане на детето?
След сезирането на компетентния централен орган на държавата, в която детето има обичайно местопребиваване, при достатъчно информация относно сегашното местоположение на детето в друга договарящата по смисъла на конвенцията държава незабавно препраща молбата на компетентния орган в държавата, в която се намира детето. Поради факта, че в основата на посочената процедура стои детето и желанието на единия родител то да бъде върнато, сроковете в които производството трябва да бъде завършенето са кратки. Конвенцията си служи с термини като „незабавно“, което още веднъж подчертава международната ангажираност тези емоционални междудържавни действия да бъдат извършвани в определини кратки срокове, за да може да се гарантира максимално здравословното и психическо състояние на детето.
Задължена ли е държавата, в която детето пребивава по време на отвличането да разпореди неговото връщане?
Краткият отговор, за съжаление, е НЕ!
Именно поради тази причина със сигурност ще Ви е необходим опитен адвокат по Семейно Право и Международно Право, който би направил всичко по силите си, за да се стигне до благоприятен изход от възникналия казус.
Какво би могъл да направи добрият адвокат по Семейно право, който се е специализирал и в международните отвличания на деца?
Във всяка конкретка ситуация, компетентния орган на държавата, от която се иска връщането на детето преценява няколко неща, които биха обосновали отказа за връщане на детето. Конвенцията очертава няколко отделни критерия, които в повечето случай се разглеждат в тяхната съвкупност.
На първо място се прави оценка на това дали правоимащият родител или в някои случаи организация са упражявали ефективно и в интерес на детето родителските права по време на прехвърлянето или задържането на детето.
Като втори критерии конвенцията въздига във висша ценност здравословното и психическото състояние на детето, ако детето при връщането му би било поставено, в ситуация в която съществува опасност за присихическото и/или здравословното му състояние, то компетентния орган на пълно основание може да откаже връщането на детето.
В заключение изхождайки от дългогодишната юридическа практика на екипа в Адвокатска кантора „Радослав Шулев“ в областа на семейното право с международен елемент може да направим обоснования извод, че винаги когато сме изправени пред ситуация на международно отвличане на дете, трябва да помислим на първо място за интересите на самото дете и спрямо тях да насочваме правното и фактическото си поведение.
